Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "ПЛАТЕНИ ОТПУСКИ - ПОЛЗВАНЕ, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ"
(брой: 2002/2, автор:Гошо Мушкаров)


ПЛАТЕНИ ОТПУСКИ - ПОЛЗВАНЕ, ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ

Трудовото законодателство урежда правото на работника или служителя на различни видове отпуск - основни и допълнителни, платени и неплатени, годишни, учебни, краткотрайни (целеви), за временна неработоспособност, за бременност, раждане и майчинство и т.н. Ще разгледаме накратко правната уредба на основните видове платени отпуски, включително реда за определяне размерите и източниците на изплащаните през тях възнаграждения, възможността тези отпуски да бъдат ползвани, прекъсвани, отлагани и обезщетявани.
I. Годишен платен отпуск

Право на годишен платен отпуск има всеки работник или служител, който е придобил поне осем месеца трудов стаж. Без значение е дали този стаж е по един или по няколко трудови договора, при един или повече работодатели. Веднъж придобито, правото на платен годишен отпуск е в сила до края на трудовата дейност на лицето.
От 31.03.2001 г. минималният размер на основния годишен платен отпуск е 20 работни дни, като той вече не зависи от общия трудов стаж към началната дата на ползване на отпуска. Министерският съвет е определил някои категории работници и служители, които в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. В него са включени и 20-те дни минимален основен платен годишен отпуск (чл.155 от Кодекса на труда, изм. и доп., ДВ, бр.25 от 2001 г.). Право на удължен платен годишен отпуск имат и работниците и служителите, които не са навършили 18-годишна възраст, както и трудоустроените лица.
Две категории работници и служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск най-малко по 5 работни дни (чл.156). Това са работещите във вредни и опасни или в специфични условия на труд и тези, за които по реда на чл.139, ал.4 от Кодекса на труда работодателят е установил ненормирано работно време.
Ще напомним, че в съответствие с чл.156а от Кодекса на труда, с колективен или с индивидуален трудов договор могат да бъдат уговорени по-големи размери на отпуските по чл.155 от Кодекса на труда.
Формираният общ размер на годишния платен отпуск се полага за съответната календарна година. По отношение на реда на ползването му с изменението и допълнението на Кодекса на труда от 31.03.2001 г. са направени няколко съществени промени.
Законодателят е запазил принципа, че годишният платен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. При това най-малко половината от него трябва да се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага (чл.172). За да получи отпуска, лицето подава писмено заявление до работодателя, в което посочва началната дата и продължителността на отпуска в работни дни. Но за да се ползва поисканият отпуск, е нужно и писменото разрешение от работодателя (чл.173, ал.1). Ако излезе в отпуск без такова разрешение, работникът или служителят може да се смята в самоотлъчка с последващо дисциплинарно наказание, включително уволнение.
На работниците или служителите, изповядващи вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят предоставя по техен избор ползването на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск. За всяко вероизповедание датите на религиозните празници се определят от Министерския съвет по предложение на централните ръководства на вероизповеданията (чл.173, ал.2 и 3).
В общия случай работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която той се отнася. Работодателят е длъжен да разреши на лицето да ползва най-малко половината от полагащия му се за съответната календарна година платен годишен отпуск до края на същата година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл.176.
От този общ ред на ползване има две изключения.
Първото се изразява в даденото от закона право на работодателя да разреши ползването на годишен платен отпуск и без съгласието на работника или служителя. Това се допуска само в три случая, изрично записани в чл.173, ал.4:
- по време на престой на цялото предприятие или само за звеното, в което работи съответното лице. Условието е този престой да е за повече от 5 работни дни;
- при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители от звеното или от предприятието;
- когато работодателят е поканил работника или служителя да ползва отпуска, но той не го е поискал до края на календарната година, за която се отнася. Поканата на работодателя би трябвало да е в писмена форма.
Второто изключение се отнася до непълнолетните работници и служители (тоест ненавършилите 18-годишна възраст) и до майките с деца до 7-годишна възраст. Тези две категории работници и служители ползват отпуска си през лятото, а по тяхно искане - през друго избрано от тях време на годината (чл.174). Но и за тях работодателят може да използва правото си по чл.173, ал.4 и да им разреши отпуск и без тяхно съгласие, когато това се налага.
Както вече стана дума, платеният годишен отпуск трябва поначало да се ползва през календарната година, за която се полага. И все пак законодателят е предвидил специален ред за отлагане ползването на отпуска (чл.176).
Отлагане ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година може да стане както по инициатива на работодателя, така и на работника или служителя.
Работодателят може да разреши или да отложи ползването на платения годишен отпуск. Това се допуска само при фактическото съществуване на важни производствени причини. В този случай той трябва да осигури на работника или служителя възможност да ползва в същата календарна година най-малко половината от полагащия се за нея размер на отпуска.
От своя страна работникът или служителят също може да отложи ползването на отпуска. Това се допуска в два случая - ако по същото време той ползва друг вид отпуск или ако поради други причини поиска отлагането на отпуска и работодателят даде съгласие за това. Искането на лицето и съгласието на работодателя трябва да са оформени писмено.
Когато отпускът е бил отложен или не е бил ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. В случая е без значение причината за отлагане ползването на отпуска.
Ако работодателят не е разрешил ползването на отпуска в посочените случаи и срокове, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползване. В този случай законът го задължава само да уведоми работодателя поне две седмици предварително. Уведомлението задължително е в писмена форма.
Когато все пак остане неизползван и отложен платен годишен отпуск, той не се губи. Работникът или служителят има право да го ползва по своя преценка през целия период до прекратяване на трудовото правоотношение със същия работодател. Това става с писмено уведомление до работодателя.
По реда на чл.176 може да бъде отлагано и ползването на:
- годишния платен отпуск от лицата, които ползват платен отпуск на основание чл.167 - при смърт или тежко заболяване на родител (чл.38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ВРВПО, изм. и доп., ДВ, бр.64 от 2001 г.);
- платеният отпуск за отглеждане на две и повече живи деца до 18-годишна възраст, разрешен по реда на чл.168, ал.4.
Прекъсване ползването на вече започнал платен годишен отпуск се допуска в два предвидени в чл.175 случая:
- при постигнато писмено съгласие между работника или служителя и работодателя. Всяка от страните може да е инициатор за прекъсване ползването на отпуска;
- по искане на работник или служител, на който е разрешен друг вид отпуск, например за бременност и раждане, поради временна неработоспособност и други.
Останалата неизползвана след прекъсването част от платения годишен отпуск също не се губи. Работникът или служителят може да я ползва или да я отлага по общия ред, докато трае трудовото правоотношение.
Възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се определя по реда на чл.177. То се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В чл.178 е фиксирана забрана за компенсирането на неизползван платен годишен отпуск с парични обезщетения. Това се допуска само при прекратяване на трудовото правоотношение (чл.224, ал.1). В този случай работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение се изчислява по реда на чл.177 - от брутното трудово възнаграждение на лицето към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
От общия забранителен текст на чл.178 законодателят е уредил едновременно изключение (§118 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обн., ДВ, бр.25 от 2001 г.). Целта му е да се даде възможност на страните да "изчистят" натрупаните към 1.01.2001 г. неизползвани платени отпуски, за които беше създал условия досегашният по-либерален правен режим на Кодекса на труда. Независимо че трудовото правоотношение не е прекратено, до 31.03.2002 г. по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение тези отпуски изцяло или частично могат да бъдат компенсирани с парично обезщетение. Размерът му също се определя по реда на чл.177.
Ако това съгласие не бъде постигнато, работникът или служителят има право да ползва останалия платен годишен отпуск до прекратяване на трудовото правоотношение и при уволнението да получи парично обезщетение за останалия неизползван отпуск.
Размерът на възнаграждението през времето на платения годишен отпуск и на обезщетението за неизползвания отпуск се изчислява по следния начин (§3-7 от Допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения (НДДТВ).
Най-напред се определя среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177. За целта полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се дели на броя на отработените дни през този месец. При определена месечна брутна заплата това среднодневно брутно възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Втората стъпка е изчисляване на общия размер на възнаграждението или на обезщетението. За целта среднодневното брутно трудово възнаграждение се умножава по броя на дните в отпуск. При пълен работен ден изплатеното на лицето среднодневно възнаграждение не може да бъде по-малко от това, което се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Елементите на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението по чл.177 и на обезщетението по чл.224, ал.1 са посочени в §1 и 2 от Допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на НДДТВ. Те включват:
- основното трудово възнаграждение за отработеното време;
- възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
- допълнителните трудови възнаграждения по чл.2, ал.1 и по чл.3 - 6 от НДДТВ, които имат постоянен характер (за продължителна работа, за работа при вредни условия на труд и други);
- допълнителното трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт;
- допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл.259;
- възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по ал.1 и 33 на чл.267;
- месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията;
- съответната част от допълнително изплатените тримесечни или годишни възнаграждения по т.2 на §1 от наредбата след ползването на платения отпуск. За целта се преизчисляват вече изплатените възнаграждения и обезщетения.
Данъчното облагане и осигуряването върху тези суми се извършва по установения в законите ред. Възнаграждението за времето на платен годишен отпуск е доход от трудови правоотношения. Върху него се правят присъщите за трудово възнаграждение задължителни осигурителни вноски за ДОО, за здравно осигуряване и за фонд "Безработица". Възнаграждението се облага по таблицата към чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ.
Обезщетението за неизползван отпуск по чл.224 от Кодекса на труда не се включва в доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (чл.1, ал.2, т.7 от Наредбата за елементите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, обн., ДВ, бр.6 от 2000 г., посл. изм. и доп., бр.36 от 2001 г.) Но то се включва в сумите, които подлежат на облагане по таблицата към чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ.
II. Кратковременни (целеви) отпуски

Такива са отпуските, уредени в чл.157, 158 и 159 от Кодекса на труда. Общите им черти са две:
- първо, работодателят във всеки отделен случай е длъжен да ги разреши в указания в разпоредбата размер, но само ако за това са налице предвидените в съответните разпоредби правни основания;
- второ, тези отпуски се ползват само за конкретния случай и не могат да бъдат отлагани за други периоди. Ако не бъдат ползвани за конкретния случай, правото за тях се губи. Неизползваните отпуски не могат да се компенсират с парични обезщетения.
От 31.03.2001 г. възнагражденията за кратковременните или целеви отпуски невинаги се плащат от работодателя. Установен е следният ред (чл.156):
- при встъпване в брак отпускът е два работни дни и се плаща според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя;
- при кръводаряване отпускът е за деня на кръводаряването и за следващия ден и се плаща по същия начин;
- при смърт на някое от посочените в чл.157, ал.1, т.3 лица отпускът е два работни дни и се плаща по същия начин;
- когато лицето е призовано от съда или друг орган като страна, свидетел или вещо лице, отпускът е за посоченото в призовката време. Възнаграждението се урежда по съответния закон;
- за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател отпускът е за времето на ангажимента, а възнаграждението се определя по съответния закон;
- за търсене на работа при отправено предизвестие отпускът е до 1 час дневно и е за сметка на работодателя по реда на чл.177;
- за времето на учебни мобилизационни мероприятия отпускът се определя по реда на чл.158 и се плаща от бюджета на Министерството на отбраната;
- за извършване на нещатна синдикална дейност отпускът е най-малко 25 часа в календарната година и се плаща от работодателя по реда на чл.177.
III. Учебни отпуски

Отпуски за кандидатстване и за обучение в учебни заведения и за полагане на зрелостни и държавни изпити, за подготовка на дипломни работи и на дисертационни трудове за доктор и доктор на науките могат да се ползват след предварителното писмено съгласие на работодателя за съответното кандидатстване и обучение. За тях не се изискват осем месеца трудов стаж.
Тези отпуски са в размерите по чл.169-171 и са за сметка на работодателя. Ползва се във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Не могат да се отлагат за следващи периоди, освен за учебната година, за която се отнасят.
IV. Отпуски за бременност, раждане и майчинство

Уредени са в чл.163-168 от Кодекса на труда. Правото за всеки от тях възниква със самото трудово правоотношение, без да е нужен осеммесечен трудов стаж. То се доказва с документ от компетентните за това здравни органи.
Тези отпуски са следните:
- платен отпуск за бременност и раждане (чл.163) - по 135 календарни дни, от тях 45 дни преди очакваната дата на раждането. През време на този отпуск жената получава от Държавното обществено осигуряване (ДОО) обезщетение в размер 90% от осигурителния доход (виж чл.41 от КЗОО, посл. изм., ДВ, бр.1 от 2002 г.);
- платен отпуск за отглеждане на дете (чл.164) - до двегодишна възраст (при първо, второ и трето дете) и 6 месеца ( за всяко следващо дете). За сметка на ДОО се изплаща обезщетение в размер на 100 лв. месечно;
- неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (чл.165) - веднага след отпуска по чл.164, до навършване на тригодишна възраст на детето;
- платен отпуск за отглеждане на две и повече живи деца, когато това е учредено в колективен трудов договор (чл.168). получава се възнаграждение за сметка на работодателя, чийто размер се определя по реда на чл.177.
Всички тези отпуски се признават за трудов и за осигурителен стаж.
V. Отпуски поради временна неработоспособност

Правото за тях е уредено в чл.162 от Кодекса на труда. Ползват се въз основа на болнични листове, издадени и оформени по изискванията на Националния осигурителен институт и Министерството на здравеопазването. За времето на тези отпуски се получава парично обезщетение за сметка на ДОО по реда и в размерите, определени в КЗОО. За първите три дни, но общо за не повече от 15 дни в една календарна година обезщетението е за сметка на работодателя.


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.