|
ЕТ е вид търговец, който извършва търговска дейност по смисъла на чл.1 от Търговския закон.
Според чл.7 на действащия търговски закон "Фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва". Задължително условие по силата на чл.50 е фирмата на ЕТ да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име на търговеца. Освен него фирмата може да съдържа и някои други елементи, кумулативно или алтернативно, дадени в чл.7, ал.2 от Търговския закон - предмет на дейност, участващи лица и свободно избрана добавка. Единствените ограничения са:
- да не въвежда в заблуждение;
- да не накърнява обществения ред и морал;
- фирмата да отговаря на истината.
Всички тези елементи, както и данните по данъчната регистрация правят фирмата уникална и тя може да се отличи от другите търговски субекти.
Според Търговския закон има две хипотези, при които фирмата на ЕТ може да премине в собственост на трето лице:
1. Чрез сделка - с договор за продажба, дарение, лизинг, залог и други, при спазване изискванията на чл.15, ал.1 от Търговския закон - търговско предприятие може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Неспазването на тази законова разпоредба ще доведе до недействителност на сделката.
По силата на чл.16, ал.1 от Търговския закон задължително прехвърлянето трябва да се впише в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника и да се обнародва в Държавен вестник. Следователно страните по сделката трябва задължително да са се регистрирали като търговци по смисъла на Търговския закон.
Друго изискване се съдържа в Данъчния процесуален кодекс. По силата на чл.20 едноличният търговец е задължен да уведоми данъчната администрация за извършената сделка преди внасянето на искането в съда за вписване в търговския регистър по партидата на отчуждителя и правоприемника. Доказателство за уведомяването на данъчната администрация се прилага към искането, отправено до съда, и е задължително условие за разглеждането му, а съдът следи служебно за наличието на този документ.
2. При наследяване по силата на чл.60, ал.2 от Търговския закон "наследниците на едноличния търговец, които приемат предприятието, могат да запазят неговата фирма". Наследникът, поемащ предприятието, може да запази неговата фирма, но е задължен да добави към фирмата името на новия собственик - правоприемник. При тази хипотеза няма изискване наследникът да се е регистрирал като търговец по Търговския закон. В случай че наследниците са повече от един, трябва да прехвърлят съсобствеността, която са придобили, на един от наследниците с делба (Решение №2 от 26.01.1996 г., ВС, V г.о.) или да прехвърлят съсобствеността си на трето лице. В последния случай то задължително трябва да е регистрирано като търговец по Търговския закон.
Непълнолетни наследници не могат да продължат дейността на починалия ЕТ, тъй като не разполагат с едно от основните качества, предвидено в чл.56 от Търговския закон, а именно не са дееспособни. В подкрепа на горното е и практиката на съда - Решение №65 от 18.05.1992 г., ВС, V г.о.: "Малолетните наследници на ЕТ не могат да продължат неговата дейност като търговец".
Наследникът, решил да продължи търговската дейност на наследодателя си, е длъжен да се съобрази с разпоредбите на чл.19 от ДПК, тъй като при смърт на ЕТ правата и задълженията на търговското му предприятие преминават у този от наследниците му, който го е поел. При смърт на физическо лице неговите наследници, ако приемат наследството, отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество. Данъчната администрация може да започне ревизия в срок до края на месеца, предхождащ месеца на смъртта, за да установи има ли данъчно задължение, или няма и в какъв размер е. В случай че през този период наследниците извършват разпоредителни сделки, те ще отговарят солидарно за данъчните задължения на наследодателя и по този начин данъчната администрация ще придобие още допълнителни длъжници. В периода след започване на данъчната ревизия и до издаване на данъчния акт разпоредителни сделки с имуществото на наследодателя могат да се извършват само със съгласието на данъчния орган.
И при двете хипотези Търговският закон дава възможност на приобретателя да запази името на фирмата и задължително към нея да се прибави името на новия собственик. Това е с цел да не въвежда в заблуждение третите лица и в духа на истинността, въздигната в чл.7, ал.2 от Търговския закон. Задължително по силата на чл.60, ал.4 от Търговския закон "прехвърлянето се вписва в търговския регистър и се обнародва в Държавен вестник" - това е единственият случай, при който ЕТ се обнародва. Целта е да се даде публичност и с продължение на въведеното изискване (с чл.16, ал.1) при този вид сделки за всички сделки с предприятия.
В случай че се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, собственост на ЕТ, договорът задължително се вписва в службата по вписванията. В този случай договорът има силата на нотариален акт. Това е един от възможните начини да се прехвърлят недвижими имоти, без да е необходимо да се изготвя нотариален акт в предвидената специална бланка.
При извършване на сделка с фирмата и предприятието на ЕТ, по силата на чл.15, ал.1, изречение 2 от Търговския закон "отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне". Това изискване е с цел тези лица да са информирани за настъпилата промяна и евентуалната им защита. При определени условия те не биха могли да противопоставят свои аргументи на новия собственик, така както при предишния - примерно при прихващане на насрещни задължения или при плащане на свое задължение за в бъдеще да знаят на кого да платят и т.н. За защита на кредиторите е и разпоредбата на чл.15, ал.2: "При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника". Целта е длъжник по едно търговско правоотношение да не намалява имуществото си, с което се е бил задължил по-рано, и с това да се обедни или да избегне плащането към своя кредитор. Нещо повече, в този случай кредиторът ще получи още един допълнителен солидарен длъжник.
Именно заради обезпечението на кредиторите е разпоредбата на новия член 16а - кредиторите на отчуждителя могат да поискат от правоприемника (ако е в техен интерес) в 6-месечен срок след обнародването на прехвърлянето на предприятитео да изпълни задължението или обезпечение на същото съобразно правата си.
Търговското предприятие е осъществяваната от търговеца дейност и е част от имуществото на търговеца, който може да го прехвърля чрез сделка. Според чл.15, ал.1 от Търговския закон то е съвкупност от: - Права - правото на собственост върху всички движими вещи - като стоки, материали и т.н., и недвижими имоти, ограничени вещни права върху недвижими имоти - право на строеж, право на надстрояване, пристрояване и други, вземанията на търговеца по договори, дяловите му участия в други стопански субекти и т.н., правата върху нематериални блага - права върху търговска марка, придобити лицензи, концесии, изобретения, промишлен дизайн и други.
- Задължения - всички онези действия, с които търговецът се е задължил по търговски правоотношения - погасяване по взети и неизплатени кредити, плащане по облигационни отношения и други договори, подлежащи на изпълнение, и т.н. Или с други думи това е пасивът на търговското предприятие.
- Фактически отношения - отношения на търговеца към трети лица, организацията, която е създавал в предприятието, контакти с клиенти, кредитори, партньори, водене на преговори, търсене на стокови ресурси и други, създаденото ноу-хау и т.н. Фактическите отношения притежават неимуществен характер за разлика от другите два елемента - правата и задълженията, които имат имуществен характер.
В писмения договор за прехвърляне на фирмата и търговското предприятие трябва да се включат данни, с които да се индивидуализира - адрес, седалище, наименование и т.н. Да се уточни цената на фирмата, която да бъде определяема или да е определена в твърд размер, като няма пречка да се изплаща на части.
Като изхождаме от специалните и общите правила по търговските сделки, предмета на прехвърляне и за да е валидна такава сделка, предметът трябва да е възможен, да не е изваден от търговския оборот и да съществува към момента за сключване на сделката. Следователно фирмата и търговското предприятие на ЕТ да не е ликвидирано или обявено в несъстоятелност и да не е заличено от търговския регистър.
Това е един комплексен договор и обхваща множество единични сделки, които нямат самостоятелно значение, например - продажба на недвижим имот, вземания и т.н. Но този договор няма за правна последица преобразуването на дружеството по смисъла на чл.261 от Търговския закон.
Единствената и съществена разлика при прехвърляне на предприятия на ЕТ и на другите търговски дружества по Търговския закон идва от чл.60, ал.1: "Фирмата на едноличния търговец може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му". Оттук следва, че е недопустимо прехвърляне на предприятието без фирмата.
Прехвърлителната сделка се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника и се обнародва в Държавен вестник.
След влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон с бр.84 от 13.10.2000 г. и по-специално на новия чл.60а, се уреждат някои от спорните въпроси във връзка с ликвидирането на ЕТ:
"Чл.60а. Вписването на ЕТ се заличава от търговския регистър:
1. при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството на едноличния търговец в чужбина - по негова писмена молба до съда;
2. при смъртта му - по писмена молба на наследниците;
3. при поставянето му под запрещение - по писмена молба на настойника или попечителя".
От тази разпоредба следват няколко извода:
- След като ЕТ прехвърли фирмата заедно с предприятието (дейността) и собствеността е преминала към друг търговец, с този акт отчуждителят е прекратил на практика своята дейност като ЕТ и по силата на законовите разпоредби на Търговския закон е задължен да поиска от съда с писмена молба да бъде заличен от търговския регистър. За това искане съдът по месторегистрация на ЕТ - отчуждител, е длъжен да следи служебно. В случай че такова искане не е направено, съдът го задължава да направи такова искане, в противен случай може да откаже вписване на прехвърлителната сделка. На същото мнение е и ВС, с определение №130 от 29.02.1996 г. по ч.гр.д. №2485 от 1995 г., V г.о.: "Когато се прекратява дейността на търговското дружество, следва ликвидация на имуществото му ...".
- Само и единствено наследниците, при положение че не желаят да продължат дейността на наследодателя си, са длъжни по силата на закона да поискат с писмена молба до съда по месторегистрация на ЕТ да се заличи фирмата от търговския регистър.
- На ЕТ отчуждител ще му бъде наложена санкция - глоба по чл.284, ал.1 от Търговския закон, защото не е изпълнил свое задължение, както е предвидено в чл.4 от същия закон. Лицето, което е задължено в 7-дневен срок от настъпило обстоятелство, подлежащо на вписване, и не поиска това по надлежния ред, подлежи на санкция поради неизпълнение на едно свое задължение. В този смисъл е и Определение №1264 от 15.11.1993 г. на ВС, V г.о.: "Глобата по чл.284, ал.1 от Търговския закон може да се наложи само на лицето, което е оправомощено и задължено да обявява фактите, подлежащи на вписване".
|