Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "РАБОТНО ВРЕМЕ"
(брой: 2002/3, автор:Гошо Мушкаров)


РАБОТНО ВРЕМЕ

Продължителността на работното време е едно от най-важните условия в трудовите договори. Законодателят е отделил глава VII от Кодекса на труда (КТ) за неговата правна уредба.
Нормална продължителност на работното време

За работно по смисъла на трудовото право се приема времето, през което работникът или служителят трябва да изпълнява задълженията си по трудовия договор. Неговата нормална продължителност се установява за работа с обичайно умствено и физическо натоварване, при обикновени условия на труд. Нормалната продължителност на работния ден е до 8 часа, на работната седмица - пет дни, и на месеца - броят на работните дни по календар в рамките на същия месец. Ако в трудовия договор не е уговорено друго, смята се, че той е сключен за нормална продължителност на работния ден 8 часа при петдневна работна седмица.
Удължено работно време с последващо компенсиране

С промените на КТ от 31.03.2001 г. за работодателя се създаде новата правна възможност за едностранно удължаване на работното време с последващо компенсиране, без то да се третира и заплаща като извънреден труд (чл.136а от КТ). За целта той трябва да издаде писмена заповед, като посочи началната и крайната дата за удължаването на работното време, звената и работните места, а по възможност и лицата, за които то се отнася.
Заповедта се издава за всеки отделен случай най-малко 3 работни дни предварително. Незабавно се уведомяват лицата, за които тя се отнася, и до 2 дни от издаването й препис от нея се представя в инспекцията по труда (чл.8 от Наредбата за работно време, почивки и отпуски, НРВПО, изм. и доп., ДВ, бр.54 от 2001 г.).
Продължителността на един удължен работен ден не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над него. Удължаването се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
Парично обезщетяване на труда, положен през удълженото работно време, не се разрешава. Работодателят е длъжен да го компенсира чрез намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Ако не го стори, работникът или служителят има право сам да определи времето за компенсиране, като най-малко две седмици предварително отправи до работодателя писмено уведомление.
Работниците и служителите, за които полагането на извънреден труд е забранено или ограничено по реда на чл.147 от КТ, могат да полагат удължено работното време само когато бъдат изпълнени условията за полагане на извънреден труд.
Със специална заповед на работодателя трябва да се определи длъжностно лице, което води книга за отчитане удължаването на работното време и неговото компенсиране. Във всеки конкретен случай в книгата се завеждат номер и дата на заповедта за удължаване на работното време, данни за проведената консултация с представителите на работниците и служителите, трите имена на лицата, за които се отнася заповедта, дните и периода на удължаването (начална и крайна дата). Вписват се още номерата и датите на заповедта за компенсиране на удължаването, на уведомителното писмо до инспекцията по труда и на отговора от инспекцията, когато полагат труд лица, за които се иска разрешение по реда на чл.147 от КТ, както и изплатените възнаграждения на лицата, с които трудовите договори са прекратени преди компенсирането на удължаването (чл.136а, ал.5 от КТ).
В предприятия, в които има автоматизирана система за обработка на работната заплата и управлението на персонала, в която са заложени всички тези данни, в книгата се вписват само номерата и датите на заповедите и писмата.
Ако трудовото правоотношение се прекрати преди компенсирането, разликата до нормалното работно време се заплаща като положен извънреден труд (чл.136а, ал.5 от КТ).
Намалено работно време

Това е работно време, чиято продължителност е установена по нормативен път (по закон или с ПМС) и е по-малка от нормалната. Отнася се за три категории работници и служители. Първите две са свързани с условията на труд. Става дума за лица, работещи:
- във вредни за здравето условия на труд (радиоактивни излъчвания, силен шум, висока или ниска температура, лоша осветеност, вибрации, прах, химически агенти и други);
- при специфични условия (неприятни въздействия от психологическа гледна точка - канализация, септични ями, екарисажи и други подобни).
Намалено работно време се установява с решение на Министерския съвет по предложение на работодателите или отрасловите (браншовите) представителни синдикални организации. Тези предложения се внасят в МТСП и МЗ и съдържат кратко описание на технологичния процес и на свързаните с него рискови фактори, справка за констатираните професионални и общи заболявания и трудов травматизъм през последните 5 години и анализ на причините и връзката им с конкретната работна среда, информация за съществуващите организационни и технически възможности за намаляване и за отстраняване на съществуващите вредности, както и за сроковете за реализирането им, справки за видовете дейности и производства и работните места, за които се отнася предложението, и за броя на работниците и служителите по длъжности и професии, за които се отнася предложението.
Към предложенията се прилагат сертификати за контрол, издадени от органи, акредитирани от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация", документация по оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите (чл.20, ал.3 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн., ДВ, бр.47 от 1999 г.), становища на областната инспекция по труда, на ХЕИ и на синдикалните организации. Ако предложението е от тях - становище на съответните работодатели.
МТСП и МЗ служебно изискват становище от съответното министерство или друго ведомство, изготвят обобщени доклади и предлагат на МС да вземе решения по тях. МТСП уведомява вносителите за неприетите им предложения.
Право на намалено работно време имат само работниците и служителите, които работят не по-малко от половината от установеното работно време в съответните производства, дейности и работни места (чл.137, ал.2 от КТ). Това изискване не се отнася за работещите при йонизиращи лъчения (чл. 6 от Наредба за намаленото работно време, изм. и доп., ДВ, бр.35 от 2001 г.).
Работниците и служителите, ползващи и намалено работно време, на които се налага да работят през нощта, имат продължителност на нощното работно време, равна на дневната, но не повече от установената в чл.140, ал.1 от КТ (до 35 часа седмично и до 7 часа за една нощ).
Намаленото работно време се ползва до отстраняване на вредните фактори или на специфичните условия на труд, на чиято основа то е установено. След отстраняването им работодателят е длъжен да направи предложение за отмяна. То се прави по същия ред, както за неговото установяване.
Третата категория работници и служители с намалено работно време са ненавършилите 18 години мъже и жени (чл.137, ал.1, т.2 от КТ). Правото е установено със закон и се погасява с навършване на възрастта.
И за трите групи лица с намалено работно време не се намалява трудовото възнаграждение и не се засягат другите права, уговорени по трудовото правоотношение.
Непълно работно време

Представлява установена от работодателя или уговорена между страните част от нормалната продължителност на работното време. Това може да става по три начина:
- работодателят предварително е определил кои дейности се извършват при непълно работно време и трудовите договори се сключват за него. На тази база се определят възнагражденията и другите условия по трудовите договори;
- страните по съществуващ трудов договор се договарят да се установи непълно работно време, при което се намаляват заплатите и се уговарят други условия;
- работодателят едностранно установява намалено работно време по реда на чл.138, ал.2 и 3 от КТ. Това се допуска при намаляване обема на работа и само за период от три месеца в една календарна година. Задължително изискване на закона е това да става след предварително съгласуване с представителите на работниците и служителите, избрани от общото събрание по реда на чл.7 от КТ.
Продължителността на установеното по този ред непълно работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената (чл.138, ал.3 от КТ). Това става по един от следните начини:
- като непълен работен ден. Работи се всеки работен ден с намалена продължителност;
- като непълна работна седмица. Работи се през отделни дни с установената нормална продължителност;
- като непълен работен месец. Работи се през част от календарните работни дни в месеца с нормална или с намалена продължителност;
- като работа през ден с нормална или с намалена продължителност.
Установяването на непълно работно време от работодателя става с писмена заповед най-малко 10 работни дни преди датата, от която ще се премине към новия режим. В нея изрично се посочват срокът, за който се установява непълно работно време, работните места, за които то се въвежда, организацията и продължителността на работното време и данни за проведеното предварително съгласуване с представителите на работниците и служителите (чл.9 от НРВПО).
Възнаграждението при намалено по този ред работно време се начислява пропорционално на неговата продължителност (при повременно заплащане) или според реално изработеното от лицето (при сделно заплащане). Правото на платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, признато за трудов стаж при този режим на работа.
Разпределение на работното време

Работното време се разпределя от работодателя. Разпределението включва определянето на началния и крайния час на работния ден, график за почивките и технологичните престои, организацията на работата при сумирано изчисляване на работното време и други въпроси по негова преценка. Когато е необходимо, може да се направи разпределение на работното време и в рамките на седмицата, на месеца и т. н.
Всичко това се включва в правилника за вътрешния ред, като се съобразява с характера на производствения процес, транспортните връзки на персонала и други подобни фактори (чл.139, ал.1 от КТ). Правилникът задължително трябва да отчита нормативно зададените условия, изисквания и ограничения за нормалната и намалената продължителност на работното време, за минималните вътрешнодневни, междудневни и седмични почивки и пр.
В правилника за вътрешния ред могат да се определят: началото и краят на работния ден, времето за задължителни почивки и технологически наложили се престои, времето и организацията на храненето, редуването на смените и на хората в тях, времето на задължителния престой в предприятието при установяване на променливи граници на работното време. Описва се редът за ползването, отлагането и прекъсването на отпуските. Включва се информация за структурата на предприятието и организацията на производствено-технологическите и йерархическите връзки между звената, както и описание на техническите и технологическите процеси и връзки. Представя се организацията на работната заплата, награди, ред и начин за плащане на заплатата и за раздаване на наградите и пр. (Този раздел може да се обособи в самостоятелни правила за работната заплата и допълнително материално стимулиране).
Правилникът включва още описание на правилата за безопасна и здравословна работа и на задължителните инструктажи за тях, реда за съхраняване, раздаване, отчитане и възстановяване на работното, специалното и предпазното облекло, на личните предпазни средства и на другото имущество на предприятието, както и други въпроси по преценка на работодателя.
Правилникът за вътрешния трудов ред не може да съдържа условия и изисквания, нарушаващи или противоречащи на закона и на подзаконовите актове по прилагането му.
Установеното с вътрешните правила описание на правата и задълженията и разпределението на работното време е еднакво задължително и за работниците и служителите, и за техния работодател. Нарушаването му от лицето поражда основания за дисциплинарни наказания от работодателя. И обратно, работникът има право да не изпълни необосновано искане на работодателя за работа извън общите граници на работното време, определени с вътрешните правила. Или ако го изпълни - да иска заплащането му да стане като за положен извънреден труд.
Работно време с променливи граници

Работният ден съдържа три части - време, през което всички работници и служители трябва да са на работа, и периоди преди или след това, в които лицето се явява по своя преценка, но така, че да отработи общата продължителност на работното време. Установявяа се едностранно от работодателя в цялото предприятие или в отделни звена. С правилника за вътрешния ред се определят началото и краят на променливото работно време за деня, както и времето, през което всички работници и служители от предприятието или от съответното звено са длъжни да бъдат на работа. Това време не може да бъде по-малко от 4 часа на ден (чл.5 от НРВПО).
За отделния работник или служител работното време с променливи граници при подневно изчисляване трябва да е с установената обща продължителност, в която непременно се включват задължителните за присъствие часове. Когато производствени нужди налагат някои работници или служители да изпълняват задължения, изискващи да са в предприятието в точно определено време, те не могат да работят в избран от тях режим на работно време с променливи граници.
С променливите граници на работното време не могат да се нарушават минималните размери на вътрешнодневните, междудневната и седмичната почивка.
Разпокъсано работно време

Разпокъсаното работно време се установява в дейности, където по обективни организационни или технологични причини се налагат прекъсвания на работния ден (в градския транспорт, в редакциите и др.). В такива случаи се допускат не повече от две прекъсвания в рамките на работния ден. Те трябва да не са по-къси от един час, с изключение на обедната почивка (чл.6, ал.1 от НРВПО).
Формата и начинът за измерване и отчитане на фактически отработеното време се определят от работодателя. Той е длъжен да осигури и потребните за целта технически средства - специални часовници, лични карти, пропуски и ефективен контрол. Това работодателят прави след консултации с представителите на работниците и служителите. Консултацията е необходимо условие, но работодателят не е длъжен да приеме идеи и предложения, които според него не са в интерес на работата.
Ненормирано работно време

То се прилага при специфичните условия на работа, когато на отделни работници и служители се налага да изпълняват част от задълженията си и след изтичане на нормално установеното работно време (при счетоводно приключване на месеца, тримесечието и годината, за ръководители на отделни звена и на предприятия и пр.)
Този вид организация се прилага за длъжности и работни места, при които се знае, че в определени дни може да се наложи да се работи повече, но не е възможно да се предвиди точен работен график. Затова е прието отработеното в повече време да се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск в размер най-малко 5 работни дни (чл.156, т.2 от КТ). Конкретната стойност се определя от работодателя или се уговаря с трудовия договор.
До 30.03.2001 г. беше в сила старата разпоредба - категориите длъжности и правоимащите допълнителен платен отпуск за работа при ненормирано работно време се определяха с решение на МС. От 31.03.2001 г. тези въпроси се решават пряко от работодателя. Той трябва да определи длъжностите и работните места, на които се работи ненормирано и се полага съответният допълнителен платен отпуск.
Сумирано изчисляване на работното време

Представлява организация на работата, при която се отчита работното време за цял календарен период, без оглед на това как се работи през отделните дни. До 30.03.2001 г. то можеше да се установява само за непрекъснатите производства или за видовете работи, при които условията на труд не позволяват подневно изчисляване на работното време. След тази дата работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи от преценката си за спецификата на производствените нужди.
Законът допуска сумирано изчисляване на работното време да се въвежда седмично, месечно или за друг период, но за не повече от 4 месеца в една календарна година. Не се допуска режим на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден, защото това би могло да доведе до нарушаване на изискването за минималната междудневна почивка от 12 часа.
При работа на смени тяхната максимална продължителност в режима на сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа. А за работниците и служителите, които работят при намалено работно време - до 1 час над смяната с намалено работно време.
Извънреден труд

След 31.03.2001 г. за извънреден се смята трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл.143, ал.1 от КТ). До тази дата за извънреден се приемаше трудът, положен в повече от установеното за лицето време. Промяната отговаря на създадената нова правна възможност за едностранно удължаване на работното време от работодателя, без да се полага извънреден труд, която вече беше разгледана.
Извънредният труд е забранен (чл.143, ал.2 от КТ). Той се допуска по изключение, и то само в няколко изрично регламентирани от чл.144 от КТ случая:
- за извършване на различни работи, необходими във връзка с отбраната на страната;
- за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и за отстраняване на непосредствените последици от тях. Природни бедствия са урагани, земетресения, наводнения, свлачища и други подобни природни явления, които обикновено са независими от волята и действията на хората. А обществени бедствия са война, революция, въстание, саботаж и т. н., които са плод на действия на хората;
- за неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. В случая е без значение причината, поради която се налагат работите, изискващи извънреден труд - природно или обществено бедствие, авария, злополука и други;
- за аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали. Най-често това се налага при непрекъсваеми процеси, в строителството, селското стопанство и други;
- усилена сезонна работа.
Законодателят е ограничил продължителността на извънредния труд за един работник или служител през една календарна година най-много до 150 часа (чл.146 от КТ). Продължителността му не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Тези ограничения не се прилагат в случаите на чл.144, т.1 - 3 от КТ.
При никакви обстоятелства и дори с тяхно съгласие не могат да полагат извънреден труд работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, бременни и майки с деца до 3-годишна възраст.
С тяхното изрично писмено съгласие извънреден труд могат да полагат майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, майки, които се грижат за деца инвалиди независимо от възрастта им, работници/служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, и трудоустроени. За тях се изисква предварително заключение на здравните органи, че извънредният труд няма да се отрази неблагоприятно на здравето им.
Работници или служители, за които е установено намалено работно време по реда на чл.137 от КТ, могат да полагат в същите условия извънреден труд само ако са налице причините, посочени в чл.144, т.1, 2 и 3 от КТ.
Интересите на работника или служителя във връзка с полагането на извънреден труд са защитени и с даденото му в чл.148 от КТ право да откаже неговото полагане. Това може да стане, когато установи, че не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Този отказ се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работодателят няма право да наказва лице, направило отказ по този ред, освен ако той е бил незаконен. Това трябва да се докаже по недвусмислен начин или да се установи в хода на трудов спор по реда на глава ХVIII от КТ.
За полагането на извънреден труд се издава заповед на работодателя. Тя трябва да се съобщи на заинтересуваните работници и служители най-малко 24 часа предварително. Такива писмени заповеди се издават и за извършване на дежурство, както и за времето, през което дадено лице трябва да е на разположение на предприятието. Те също се съобщават на заинтересуваните работници и служителите най-малко 24 часа предварително (чл.15 от НРВПО).
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд (чл.149, ал.1 от КТ). Тя е различна от книгата за водене на полагането и компенсирането на удължено работно време. В нея задължително се посочват (чл.18 от НРВПО) трите имена на работниците и служителите, които ще полагат извънреден труд, номерът и датата на заповедта за полагането му, денят и часът на започване и завършване на работата и изплатените трудови възнаграждения.
Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка. За такъв труд независимо от това, дали е положен законно или не, се плаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262 от КТ.


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.