ЕЛЕМЕНТИ, ОТРАЗЕНИ В ОТЧЕТА ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

Необходимата на външните потребители информация се предоставя чрез финансовите отчети, в които се включват такива елементи, които биха позволили в синтезиран вид да се отразят сделки, факти и събития, показващи състоянието или измененията на имущественото и финансово състояние, финансовия резултат и паричните потоци. Всяка част от счетоводния отчет има строго определено предназначение и включва определени класове (групи) елементи. Отчетът за приходите и разходите (ОПР) представя информация относно ефективността на предприятието. По тази причина в него се включват елементите характеризиращи приходите, разходите и финансовия резултат. Приходи Първият основен елемент са приходите, отразяващи нарастването на икономическата изгода на предприятието през даден интервал от време. Това е поток от икономически ползи, реализирани в рамките на дейността на предприятието. Тези изгоди са свързани с придобиване на активи или намаляване на пасиви. И в двата случая те водят до увеличаване на нетните активи, на собствения капитал1. Постъпленията се отнасят до свойствената дейност на предприятията и могат да имат различен произход: продажби на стоки и услуги, лихви, получени дивиденти, доходи от права и пр. Прирастът има същите белези както прихода, но касае други пера от дейността. Неговото отделно споменаване е свързано с различния характер на произхода му. Той може да бъде и нереализиран, обикновено свързан с преоценка на ценни книжа или на други активи (например дълготрайни активи) или с освобождаване от нетекущи активи. Този по-особен характер, предполага показването му отделно от постъпленията от обичайната дейност. Разходи Разходите представляват намаляване на икономическата изгода. Тяхната характеристика е противоположна на тази за приходите. Намаляването на изгодите може да се реализира чрез изтичане или намаляване на активи или чрез натрупване на пасиви2. Важно за тях е, че те се извършват с цел получаване на изгода. Загубите също отговарят на общата основна дефиниция за разходите. Но от тях не се очакват приходи, изгоди. Такива са например намаленията на активите поради стихийни бедствия или при освобождаване от нетекущи активи. В тях се включват както реализираните, така и нереализираните загуби като например намалението на активите поради намаляване на обменния курс на чуждестранна валута. Правилно е приходите и разходите да бъдат показани разграничено: произтичащи от обичайната дейност и със случаен характер. Разграничаването им трябва да се решава от предприятието. Към тези елементи, които участват в отчета за приходите и разходите не се причисляват приходите и разходите за бъдещи периоди. Те се отчитат отделно като активи и пасиви. Финансов резултат Това е третият елемент, който отразява ефекта от дейността на предприятието и е разлика между приходите и разходите. В зависимост от характера той бива положителен - печалба, или отрицателен - загуба. Този резултат може да се изчислява както за цялостната дейност, така и отделно за обичайната и необичайна дейност. Освен това той бива брутен резултат от дейността на предприятието преди данъчното облагане и чист финансов резултат - след данъчното му облагане. Финансовият резултат се използва като мярка за ефективността. В някои случаи на финансовия анализ той е база за получаване на други показатели. В значителна степен метода за определяне на финансовия резултат е свързан и с концепцията за поддържане на капитала. При наличието на асоциирани предприятия и съвместни предприятия или малцинствено участие следва да се посочат и: - дял на печалбите и загубите на асоциирани или съвместни предприятия, когато са осчетоводени по метода на собствения капитал. - малцинственото участие. Приходите и разходите се показват разграничено. Те могат да бъдат компенсирани и представени нетно, когато това се изисква от някой стандарт или когато са резултат на едни и същи или подобни операции и нямат съществено значение. Предприятията трябва да представят и под формата на бележки, пояснения относно отделните пера, когато това ще спомогне правилното възприемане на данните. Възможни са два подхода на представяне на данните - структури (схеми) на отчетите за приходите и разходите. Първият от тях е свързан с обобщаване и представяне на разходите според техния характер (икономически елементи). Неговото използване е леко и се прилага широко в по-малките предприятия. Същественото е, че няма разпределение на разходите по функционален признак. Видът на отчета би могъл да имал следния примерен вид 3 елементи тек.год. предх.год Приходи х Други приходи от дейността х х Промени в наличностите на продукция и незавършено производство (с) х х Суровини, материали, консумативи х х Разходи за персонала х х Амортизационни разходи х х Други разходи за дейността х х Общо разходи за дейността (х) (х) Печалба от дейността х х Финансови разходи (х) (х) Приходи от асоциирани предприятия х х Печалба преди данъчно облагане х х Данък върху печалбата (х) (х) Печалба след облагане с данъци х х *Малцинствено участие (х) (х) Нетна печалба от дейността х х *Извънредни статии (х) (х) Нетна печалба за периода х х Вторият подход е свързан с функционалното разпределение на разходите. Известен е като "метод на разходите по функционално предназначение" или "разходи по продажбите" или "Функционален метод". Той има по-висока информативност. Структурно отчетът би имал видът: елементи тек.год. предх. год Приходи х х Себестойност на продажбите (х) (х) Брутна печалба х х Други приходи от дейността х х Разходи по продажбите (х) (х) Административни разходи (х) (х) Други разходи за дейността (х) (х) Печалба от дейността х х Финансови разходи (х) (х) Приходи от асоциирани предприятия х х Печалба преди данъчно облагане х х Данък върху печалбата (х) (х) Печалба след облагане с данъци х х Малцинствено участие (х) (х) Нетна печалба от дейността х х Извънредни статии (х) (х) Нетна печалба за периода х х При този вариант предприятието трябва да даде пояснение относно характера на разходите, т.е. по икономически елементи. И двата метода са приложими и имат своите положителни и отрицателни качества - предимства и недостатъци. Това предполага предприятието само да избере и прилага системно съответния начин за представяне на елементите свързани с ефективността. Този избор трябва да бъде на основата на исторически и производствени фактори и вида на организацията и най-вече на изискването за вярно и честно представяне на данните. Елементи в счетоводните баланси на предприятията Необходимата на външните потребители информация се предоставя чрез финансовите отчети, вкоито се включват такива елементи, които биха позволили в синтезиран вид да се отразят сделки, факти и събития, показващи състоянието или измененията на имущественото и финансово състояние, финансовия резултат и паричните потоци. Всяка част от счетоводния отчет има строго определено предназначение и включва определени класове (групи) елементи. Елементи в счетоводния баланс Счетоводният баланс трябва да отрази имущественото и финансовото състояние на предприятието и измененията в това състояние. По тази причина в него се включват елементите, характеризиращи активите, пасивите и собствения капитал. Това са три групи елементи, които са едновременно свързани и от друга страна напълно разграничими. Собствен капитал Функционирането на всяка стопанска дейност е свързана с влагането на капитал. Капиталът е съвкупност от всички блага, които се влагат в определена дейност с цел получаване на печалба. Цели се вложените средства да се увеличат на основата на положителен финансов резултат. Крайният резултат от дейността ще покаже размера на изменението. В някои случаи може да има и негативни последици, но целта винаги е печалба. Предприятието функционира на базата на вложения собствен и чужд капитал. Собственият капитал е инвестираният в дейността на даденото предприятие капитал на собственика/собствениците. Той има сложна структура и може да се състои от първоначално инвестирания (основния) капитал; допълнително внесения капитал; придобитата от дейността и неразпределена печалба; заделените резерви. Той представлява самостоятелна категория от гледна точка на счетоводните елементи. Чуждият (привлечен) капитал включва капиталът, който се използва в дейността, но който не е притежание на собственика. Това е временно използван за по-къс или по-дълъг период от време привлечен чужд капитал, задължение на предприятието към собственика му и се третира като пасив. И двете групи капитал се въплъщават, материализират в различни ресурси. Собственият капитал ще бъде разликата между ресурсите (активите) на предприятието и пасивите. Това е простата формула на преобразуване на едно уравнение: Активи = собствен капитал + чужд капитал то собствения капитал = активи - чужд капитал Активи Активите представляват ресурси, които отговарят на няколко изисквания: Те са ресурси, независимо от какъв вид - материален, нематериален, финансов. Важното е те да се контролират от предприятието, т.е. собствеността върху тях и правото на разпореждане с тях е на предприятието. Чужди ресурси, които по някаква причина се намират в предприятието, не могат да се третират като активи. Те не се контролират от предприятието. Изходната точка е икономическата същност и стопанската реалност, а не правната форма От тези ресурси се очаква изгода. Тя може да се реализира по различен начин като: продажба; влагане в дейността; замяна срещу друг необходим ресурс; погасяване на задължение. Тя има вероятностен характер и се определя на основата на наличните към момента доказателства Разход, от който предприятието не може да очаква изгода, независимо от намеренията на ръководството, е загуба и трябва да бъде признат за разход в отчета за приходите и разходите, но не и като актив в счетоводния баланс. Пасиви Пасив е всяко задължение на предприятието със следните основни характеристики: Предприятието дължи някому, в резултат на някакво минало събитие, независимо от причините, условията и пр. на това възникване. Погасяването на това задължение може да се осъществи само чрез изтичане, намаляване на ресурси. Този факт веднага е свързан с намаляване на икономическите изгоди, които предприятието очаква. Оценяване на активите и пасивите И за двата вида елементи - активите и пасивите е валидно още едно важно изискване - те трябва да имат стойностна оценка или ценност и то достоверно изчислима. Когато се определя дадена статия дали да бъде призната като актив или пасив, трябва да се изхожда от двата основни критерия: дали отговаря на изискванията на актив или пасив и дали има надеждна оценка. Оценяването е процес на определяне на паричните суми, с които даден актив или пасив ще се впишат в счетоводния баланс. За целта е необходима и съответната база. Като такава могат да се използват комбинации от различни бази. Основно те са : Историческа цена. Това е стойността на парите или паричните еквиваленти, които са платени или ще се платят за придобиването на активите. Пасивите имат стойност равна на цената на придобиване на активите или на парите и паричните еквиваленти, които следва да се заплатят за погасяването им; Текуща цена - сумата пари или парични еквиваленти, които биха се заплатили ако този актив се придобива в момента. За пасивите това е нескотираната сума пари или парични еквиваленти, необходими за погасяване на задължението в момента; Реализуема стойност. Тя изразява сумата от пари или парични еквиваленти, които би могло да се получат в момента от продажбата на активите, а за пасивите - стойността, необходима за уреждането им. Сегашна стойност. Това е сконтираната бъдеща стойност на постъпления от активи или необходими за погасяване на задължения. В много случаи се налага стойността да се определи приблизително. Единственото изискване е тази приблизителна оценка да бъде разумна, т.е. да се базира на съществуващите към момента на оценката данни и да се приближава, колкото е възможно повече, до реалната оценка. Наличието й не опорочава счетоводния отчет. Но когато не може да се измери разумно приблизителната стойност, статията не се посочва в счетоводния баланс, а в зависимост от характера и значимостта, тя би следвало да се посочи в приложението, да се оповести. Напълно възможно е една статия, която не е отговаряла на изискванията за признаване и отразяване в баланса, впоследствие да отговори на изискванията, да стане годна за отразяване. Тя ще се посочи на по-късна дата, когато е отговорила на изискванията за балансов елемент. Едновременно активите и пасивите могат да се характеризират и като текущи и нетекущи. Тази класификация е право на всяко предприятие. Елементите на баланса се представят в някаква схема. Тя няма точна форма, но към нея има определени изисквания. Примерна схема на балансовото представяне на информацията би била4: елементи тек.год. предх. год Активи     Нетекущи активи     Имоти, машини съоръжения и оборудване х х Положителна репутация   хх Лицензии х х Инвестиции в асоциирани предприятия х х Други финансови активи х х   x х Текущи активи     Стоково-материални запаси х х Вземания х х Аванси х х Пари и парични еквиваленти х х   Х х Общо активи х х Капитал и пасиви     Капитал и резерви     Регистриран(основен) капитал х х Резерви х х Натрупана печалба (загуба) х х   Х х Малцинствени участия х х Нетекущи пасиви     Лихвени (дългосрочни) заеми х х Отсрочени данъци х х Задължения за пенсии х х   Х х Текущи пасиви     Задължения х х Краткосрочни заеми х х Текущ дял от лихвени (дългосрочни) заеми х х Провизии за гаранции х х. Общо капитал и пасиви х х Така представените елементи дават възможност да се установи какво е имуществото, с което предприятието разполага към даден момент, какви са ресурсите, каква част от тях стои зад собствения капитал, каква е тяхната ликвидност. В същото време е възможно да се установят задълженията, които предприятието има и каква е степента на ликвидност. На трето място може да се установи каква е финансовата независимост и степента на задлъжнялост, до каква степен предприятието съществува и се развива на основата на собствен капитал и до каква - на основата на чужд. Представяйки освен данните към момента на съставяне на счетоводния отчет и данните в началото на отчетния период е възможно да се установи и изменението в активите и пасивите на предприятието в рамките на отчетния период. Чрез бележките в приложенията и доклада на ръководството се изясняват и причините за тези изменения, независимо дали са положителни или отрицателни. Един важен момент е възможността да се оцени поддържането на капитала. В това отношение съществуват две основни концепции - финансовата и материалната (производствената). И при двете се счита, че капиталът се поддържа, когато неговата величина в края на отчетния период е равна или по-голяма от величината му в началото на периода. Подходът на изчисляване обаче е различен. Финансовата концепция измерва капиталът в началото и края на периода чрез номинални единици или в единици покупателна способност. При материалната концепция капиталът се измерва в производствен капацитет. Не на последно място счетоводният баланс, чрез така отразените елементи - активи, пасиви и собствен капитал позволява да се определи и съотношението между отделните елементи и т.н. 1От тези изменения се изключват онези, които са свързани с операции със съучастниците в капитала 2Тази структура е много близка до тази използвана у нас. 3В схемите е посочена само колоната за текущата година. В реалния отчет трябва да има и същата колона за предходната година. 4В схемата е посочена само колоната за текущата година. В реалния отчет трябва да има и същата колона за предходната година.

Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.