Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ"
(брой: 2001/4, автор:Бойко Костов)


ДАНЪЧНИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ


Във връзка с водената в списанието дискусия относно счетоводното третиране на данъчните временни разлики бих искал да разгледам някои въпроси, които по мое мнение са съществени.
Първият от тях се отнася до
смисъла от отчитане
на възстановимите данъчни
временни разлики.

Трябва да се има предвид, че отчитането на определени данъчни задължения като възстановими временни разлики пряко влияе върху размера на разходите за данъци, посочвани в отчета за приходите и разходите. Данъчните задължения, възникнали в резултат на временните разлики и отразени като данъчни временни разлики по дебита на сметка 4971 Възстановими данъчни временни разлики, не са разходи за данъци. Те не са елемент, който намалява финансовия резултат след данъчно облагане (печалбата за разпределение между собствениците). На тази основа, вече можем да си отговорим на поставения въпрос, тъй като става ясно, че така се определя точно печалбата за разпределение между собствениците на съответното дружество, които стоят на първо място по значимост като потребители на информацията от счетоводните отчети.
В случая е необходимо абсолютно прецизно да се отразяват годишните данъчни задължения. Те трябва да бъдат разходи за данъци (намаление на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година), когато е налице данъчна основа, получена в резултат на положителен счетоводен резултат и преобразуване с постоянни разлики. От друга страна, данъчните задължения трябва да се отразяват като вземане за бъдещ период при изпълнение на определени условия по дебита на сметка 4971 Възстановими данъчни временни разлики, когато имаме данъчна основа в резултат на временните разлики.
Следва да се има предвид, че съгласно действащото данъчно законодателство в България можем да отчитаме само възникването и обратното действие или превръщането в постоянни разлики на възстановимите данъчни временни разлики. Действащият данъчен закон не позволява да се отчита възникването и обратното действие на дължими данъчни временни разлики. Възстановимите данъчни временни разлики по смисъла на МСС 12 Данъци върху дохода са активи по отсрочени данъци и следва да се преценяват към края на всеки един отчетен период, т.е да се признават в степента, до която е възможно да има достатъчно облагаема печалба, срещу която те да могат да се ползват. Размерът на активите по отсрочени данъци следва да бъде съобразен с размера на действащите ставки към момента на обратното проявление.
На второ място стои въпросът
дали да се начисляват
възстановими данъчни временни разлики,

когато финансовият резултат след данъчно преобразуване е отрицателен и съгласно данъчната декларация данъчно задълженото лице не дължи данък за общините и данък върху печалбата за съответния период?
В публикации на някои автори се препоръчва те да се осчетоводят, като се дебитира сметка 4971 Възстановими данъчни временни разлики и се кредитират съответно сметка 451 Разчети с общините и сметка 452 Разчети за данък върху печалбата с размера на данъците върху съответните увеличения в данъчната декларация, свързани с временните разлики за отчетния (данъчния) период. Считам, че това третиране е неточно, като се има предвид същността на данъчните временни разлики. Осчетоводяването на възникването на една възстановима данъчна временна разлика означава да се отрази текущо данъчно задължение към фиска срещу бъдещо вземане при изпълнението на определени условия в следващи отчетни периоди. Ако след преобразуването на финансовия резултат за данъчни цели той е отрицателна величина и ние не дължим данъци, а осчетоводим възникването на възстановима данъчна временна разлика, то фактически ще покажем фиктивно задължение към данъчната администрация и фиктивно вземане от нея за бъдещи периоди. В такъв случай тази счетоводна статия ще бъде изцяло в противоречие с принципа за вярно и честно представяне, който не допуска отчитането и посочването в годишния счетоводен отчет на нереални активи и пасиви.
Третият, последен въпрос, на който бих искал да се спра, е,
в какво съотношение като разход за данък и възстановими данъчни времени разлики следва да се
начислят данъчни задължения,

когато едно предприятие отчита счетоводна загуба, а след преобразуването с постоянните и временните разлики финансовият резултат е облагаема печалба?
При такъв конкретен казус трябва да се изчисли относителното тегло на общия размер на временните разлики и относителното тегло на общия размер на постоянните разлики към общия размер на всички увеличения за данъчни цели. След това данъчните задължения се начисляват на пропорционална база. Това би могло да се илюстрира със следния пример:

Счетоводна загуба

2000 лв.

Общ размер на увеличенията по годишна данъчна декларация

10 000 лв.

Облагаема печалба

8000 лв.

Общ размер на увеличенията в резултат на временни разлики

6000 лв.

Общ размер на увеличенията в резултат на постоянни разлики

4000 лв.

Относително тегло на временните разлики в общия размер на увеличенията

60%

Относително тегло на постоянните разлики в общия размер на увеличенията

40%


В така посочения пример 60% от данъчните задължения (върху облагаемата печалба от 8000 лв.) ще се осчетоводят като възстановими данъчни временни разлики, а 40% от данъчните задължения - като разходи за данъци по дебита на с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година.
Какъвто и подход да се приеме обаче в такива случаи, той може да доведе до редица проблеми при отчитането на обратното проявление на възстановимите данъчни временни разлики.


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.