В условието на задачата е поставено изискването да се изготви отчет за паричния поток, като се използва прекият метод и данните от счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите. Тук би трябвало да се дадат някои допълнителни пояснения, защото това е така:
Прекият метод съгласно нашите стандарти изхожда от оборотите на сметките от група 50. Съгласно българското законодателство това е възможно, тъй като са разрешени само прости операции и операции на една сметка срещу много сметки. Това позволява да има обороти на сметките от група 50 с всички останали сметки. Когато се съставят сложни счетоводни статии - много сметки срещу много сметки, това е невъзможно и налага друг подход. В задачата оборотите на сметките от група 50 са чисти и съставянето на отчета не представлява трудност. Именно за това е допълнителното условие кои да бъдат източниците на данните и какъв метод да се използва:
- за да вземат решение относно правилността на даден отчет, в случая за паричния поток, одиторите трябва да могат да проверят същия и по друг начин, различен от използвания в проверяваното предприятие;
- освен това при използването на искания по условието подход проличава възможността на одитора да анализира данните, да съобразява някои особености, а това е особено важно качество, което трябва да се прецени и оцени;
- за да не се усложнява задачата и по-точно решението й, е прието, че закупените ценни книжа са платени; че няма приходи от тях и пр., което не е изрично упоменато. Поради това тези, които са решили задачата по искания метод, но са възприели възникване на разчет вместо плащане, получаване на приходи още първата година и пр., ще имат други числа, което е признавано като правилно, именно поради липсата на изрични условия в това отношение.
Този подход на практика касае основно само няколко статии от отчета за паричния поток, които ще се опитаме да анализираме:
Приходи
от клиенти и други
Приходите фигурират в отчета за приходите и разходите в размер на 765 050 лв. Тъй като няма позиция за други приходи, те трябва да бъдат увеличени и с другите приходи, които са 5850 лв. Тази обща сума все още не е паричен поток. Част от приходите са разчети и в счетоводния баланс е видно увеличение на вземанията от 48 000 на 59 300 или 11 300 лв. С тях следва да се намали размерът на приходите, за да се получи входящият паричен поток от основната дейност.
Или 765 050 5850 - 11 300 = 759 600 лв.
Плащания на доставчици,
персонал и други
Тази статия е най-сложна. Изчисленията са повече, по-разнообразни и многобройни.
Следва да се започне от себестойността като основен разход, която по отчета за приходите и разходите е 535 000 лв. Това все още не е изходящ поток, тъй като себестойността е съкратената себестойност. Тя подлежи на корекция:
- увеличение с административните разходи (разходи по организация и управление) | 96 804 |
- увеличение с разходите по продажби | 28 050 |
- амортизациите са включени в себестойността, но не представляват паричен поток и с тях следва да се намали сумата | |
- за нематериалните активи от баланса 300 250 | (50) |
- за материалните активи от баланса 133 000-105 000 | (28 000) |
- в себестойността са включени материални разходи. | |
Но част от тях са били платени предходната година, били са в запас и сега са вложени. | |
Следователно в този си размер те не са паричен поток. | |
Намалението на материалните запаси е 185 000 - 130 000 | |
или 55 000, с колкото трябва да се намали сумата | (55 000) |
- в провизиите са настъпили промени: | |
3000 - 2300, с която сума следва да се увеличи изходящият поток | 700 |
- разходите за бъдещи периоди са нараснали от 3000 на 4000. | |
Следователно изходящият поток трябва да се увеличи с разликата | 1 000 |
- задълженията към доставчици са се изменили - нараснали са от 69 800 на 72 500 лв. | |
Част от задълженията са в разчет, а не като паричен поток. | |
Изходящият поток следва да се коригира в намаление 72 500 - 60 800 | (2 700) |
- накрая трябва да се направи корекция и с дължими суми към другите кредитори. Задължението е 16 500 по счетоводния баланс. | |
Но част от тях са за задължения към акционерите и са отчислени от финансовия резултат. Печалбата по отчета за приходите и разходите е 48 350, а по счетоводния баланс - 37 250 именно защото 11 100 лв. са отчислени за дивиденти. | |
Следователно те трябва да се приспаднат, | |
т.е. увеличението на задължението не е 16 500, а 16 500 - 11 100 = 5400 | (5 400) |
След тези корекции изходящият поток е: 570 404 | |
535 000 96 804 28050 - 50 - 28 000 - 55 000 700 1000 - 2700 - 5400 = 570 404 | |
Платени лихви | |
Сумата се взема от отчета за приходите и разходите | 16.250 |
Платени данъци | |
Начислените данъци по отчета за приходите и разходите възлизат на 41 446 лв. | |
Но част от тях не са платени и са увеличили перото дължими данъци от 15 000 на 17 000. Следователно платените данъци са с 2000 лв., по-малко или 39 446. | |
Извънредни операции | |
Данните са готови в отчета за приходите и разходите - 5000 | |
Закупени инвестиции | |
Разликата между началното и крайното салдо на инвестициите от баланса е 87 848 - 300 = 87 548. | |
Закупуване на имоти, машини и съоръжения | |
Увеличението на дълготрайните активи по баланса възлиза на 38 400 | |
(385 000 - 346 600). Но част от това увеличение, в размер на 9000 лв., се дължи на преоценка, което е изменило преоценъчния резерв от 9500 на 18 500. | |
Следователно разходите по закупуване на такива активи са 38 400 - 9000 = 29 400. | |
Емитирани акции | |
Данните са от баланса, където е посочено увеличение на капитала от 76 500 на 79 000 лв. или с 2500 лв. | |
Тези данни могат да се вземат и от отчета за собствения капитал, ако имаше съставен такъв. | |
Плащания по дългосрочни заеми | |
Данните се получават от баланса 61 000 - 21 000 - 20 000 или 20 000 лв. | |
След тези корекции и оформяне на сборните редове се получава публикуваното решение.
Отчет за паричния потокСтатия | 31.12.2000 г. |
Парични потоци от основна дейност | х |
Постъпления от клиенти и други | 759 600 |
Плащания на доставчици, персонал и други | (570 404) |
Парични наличности от основна дейност | 189 196 |
Платени лихви | (16 250) |
Платени данъци върху печалбата | (39 446) |
Паричен поток преди извънредни пера | 133 500 |
Извънредни операции | (5 000) |
Нетни парични наличности основна дейност | 128 500 |
Парични потоци от инвестиционна дейност | |
Придобиване на дъщерно предприятие | |
Закупуване инвестиции | (87 549) |
Закупуване имоти, машини, съоръжения, оборудване | (29 400) |
Постъпления от продажби на оборудване | |
Получени лихви | |
Получени дивиденти | |
Нетни наличности от инвестиционна дейност | (116 948) |
Парични потоци от финансова дейност | |
Постъпления от емитиран дялов капитал | 2 500 |
Плащания по дългосрочни заеми | (20 000) |
Изплатени дивиденти | |
Нетни наличности във финансовата дейност | (17 500) |
Нетно увеличение на паричните наличности | 5 948) |
Курсови разлики | |
Парични наличности и еквиваленти в началото на периода | 15 000 |
Парични наличности и еквиваленти в края на периода | 9 052 |
Отново повтарям, че ако някой е решавал при възникване на разчети вместо плащания, с получаване на лихви и други ще се получат други числа, които са признавани като верни.
Задачата е много опростена, за да може да се решава в по-кратко време. Тя би могла да се усложни с много други данни. Добре би било, когато кандидатите се готвят, да схванат принципите на коригиране, защото вариантните възможности са безкрайно много и не могат да се запомнят. Практическото решаване на такъв казус е:
- изчисляване на разликите по баланса между данните от предходната и текущата година;
- коригиране с тези разлики, когато оказват влияние върху потока. Най-трудното е да се установи дали изменението е свързано с изходящ или входящ поток и дали е в увеличение или в намаление на този поток.
В това отношение може да се работи, като мислено се определя дали това изменение увеличава или намалява паричните средства, ако кореспондираше със сметка от група 50. На тази основа да се определи дали увеличава или намалява входящия или изходящия поток.
Например при изходящия поток увеличението на дължимите суми към доставчиците, ако се свърже с паричните средства, има характер на входящ поток: увеличение на парични средства - увеличение на задължения. Следователно ще намалят изходящия поток. Обратно - намалението на задълженията би се изразило като намаление на задължения и намаления на парични средства, т.е. изходящ поток, и следва да увеличи този поток.
1В бр.8 на списанието вече беше публикуван подобен коментар. Това бе направено поради недоразумение, което се вижда и от незавършения характер на материала