|
Решение на казус 3
За решаването на този казус трябва да се има предвид структурата на отчета за приходите и разходите. За удобство може да се изготви и Главна книга, която нагледно да демонстрира движението на активите и пасивите на предприятието. При решаването на дадения казус от особено значение е отразяването на промените в паричните постъпления и плащания, и в движението на стоките.
I. Определяне на приходите
След извършване на първата операция от страна на собственика, в разплащателната сметка на предприятието се оказват 20 000 лв. След това с тези пари биват закупени съответните активи от ЕТ Петър Петров за 18 000 лв. (микробус за 10 000 лв., стоки за 5000 лв., вземания от клиенти 2500 лв. и застраховка на стоки за 500). В резултат на това в разплащателната сметка остават 2000 лв.
Както се вижда от рекапитулацията, направена към 30.06.2001 г., предприятието е закупило и компютър на стойност 2500 лв. Наред с това през периода собственикът си е възстановил от сметката част от внесените средства, възлизаща на 5000 лв. От посочените операции се вижда, че предприятието би трябвало да има дефицит на парични средства в размер на 5500 лв. (2000 лв. остатък - 7500 лв. плащания за компютър и за собствени нужди). Въпреки това в наличност в края на периода остават 17 000 лв. Следователно липсващите средства и наличностите могат да се компенсират само с постъпления, свързани с продажби. Това означава, че от продажби са получени реално 22 500 лв. (5500 лв. дефицит 17 000 лв. наличност).
Тази сума позволява да се определят приходите от продажби. За целта обаче трябва да се имат предвид и да се добавят продажбите на кредит, които могат да се определят въз основа на промените във вземанията. Ако на 10.01.2001 г. вземанията са на стойност 2500 лв., към 30 юни те вече са 3000 лв. Налице е увеличение от 500 лв., което характеризира допълнителните продажби на кредит. Тази сума фактически трябва да се добави към паричните постъпления, определени по-горе, за да се определят общите приходи от продажби, които в резултат на тази операция стават 23 000 лв.
II. Определяне на разходите
Следва да се определят и разходите. Най-напред трябва да се обърне внимание на факта, че при покупката на активите от ЕТ П.Петров е закупена и застраховка (за 500 лв.), която веднага може да се изпише като разход за външни услуги. Освен това от данните за покупката на микробуса (10 000 лв.) и балансовата му стойност към 30.06.2001 г. (9000 лв.) може да се определи, че за отчетния период е начислена амортизация за 1000 лв., която трябва да се отчете и като разход за амортизации. По такъв начин се определят разходи в размер на 1500 лв.
По-особен е случаят с отчетната стойност на продадените стоки. В началото са закупени стоки за 5000 лв., а остатъкът към 30 юни съставлява 4200 лв. С други думи е налице намаление на стоковите наличности за 800 лв., което трябва да се изпише като разход (отчетна стойност на продадените стоки).
През периода са придобивани и други стоки при ползване на търговски кредит, който се проявява в наличието на задължения към доставчици за 20 000 лв. За да се запази наличният остатък от стоки за 4200 лв. към 30 юни (по сметка "Стоки"), придобитите стоки на кредит също трябва да се изпишат. По такъв начин общата стойност на изписаните за продажба стоки ще възлезе на 20 800 лв.
Имайки предвид направените разходи и изписаните стоки, може да се определи общата сума на разходите за дейността. В случая тя е 22 300 лв. (1500 лв. 20 800 лв.).
III. Определяне на финансовия резултат
Като се извадят от получените приходи (23 000 лв.) направените общо разходи (22 300 лв.), ще се получи финансовият резултат за периода, възлизащ на 700 лв. печалба.
Решение на казус 4
При решаването на този казус трябва да се има предвид следната зависимост. За да се получи финансовият резултат от продажбата на даден актив, трябва да е известна продажната стойност и отчетната стойност, по която се изписва продаваемият актив. В условието на казуса финансовият резултат е даден - загуба за 2700 лв. Продажната стойност е неизвестното. За да се реши уравнението, по някакъв начин трябва да се определи отчетната стойност, по която се изписани продадените машини.
За дълготрайните активи отчетната стойност, по която те се изписват при продажба, фактически е тяхната балансова стойност. Това реално трябва само да се намери, за да се реши казусът. Макар че в условието са дадени данни за машините и начислените амортизации към две дати: 31 март и 30 юни, данните за март са неподходящи, защото, ако машините бяха продадени към края на този месец, начисляването на амортизации би трябвало да спре. Ето защо при изчисляване на балансовата стойност трябва да се използват данните към 30 юни.
В сметка 204 Машини се отразява отчетната стойност (цената на придобиване) на дълготрайния актив. В случая тя е 28 800 лв. Докато начислената и отразена с натрупване амортизация в сметка 241 Амортизации за машините е 15 750 лв. Разликата между тези две суми представлява балансовата стойност. Тя възлиза следователно на 13 050 лв.
За да се определи продажната стойност, от балансовата стойност - стойността, по която се изписват продадените машини, трябва да се извади реализираната загуба. Така се получава, че машините са продадени за 10 350 лв. (13 050 лв. - 2700 лв.).
Решение на казус 5
Този казус е подготвен под формата на тест. В него трябва да се посочат само отговорите, които характеризират операции, с чиято помощ се постига увеличение на нетната печалба на хипотетичното дружество. Това означава, че резултатите от тях трябва да намерят отражение в отчета за приходите и разходите.
а) Издаването на акции, даже с емисионна премия, не води до получаване на каквато и да е печалба. Емисионната премия намира отражение само в пасива на счетоводния баланс (раздел А, група II. Премии от емисии). Отговорът е отрицателен.
б) Продадени са краткосрочни инвестиции, като е отчетена положителна (курсова) разлика. За подобни курсови разлики в отчета за приходите и разходите е отредено специално място - за положителните в приходната част на отчета в групата на финансовите приходи (т.8 Положителни разлики от операции с инвестиции), а за отрицателните в разходната част на отчета в групата на финансовите разходи (т.10 Отрицателни разлики от операции с инвестиции). Получената положителна разлика води до увеличаване и на нетната печалба на дружеството. Ето защо единият от положителните отговори по дадения казус е свързан с тази точка.
в) Преоценени са дълготрайни активи от 70 000 на 80 000 лв. Друга информация за предходни преоценки няма. Макар че не е направено уточнение какви по вид материален актив са дълготрайните активи, преоценката може да се отрази само като формиране на преоценъчен резерв, за който е отредено място само в пасива на счетоводния баланс (раздел А, група III. Преоценъчен резерв). Отговорът е отрицателен.
г) Продаден е мотокар, за който са дадени продажна цена 5000 лв., отчетна стойност (цена на придобиване) 13 000 лв. и начислена до момента амортизация за 7000 лв. Както и при казус 4, тук е налице загуба от продажбата на мотокара: балансовата стойност, по която се изписва продаваният мотокар - 6000 лв. (13 000 лв. отчетна стойност - 7000 лв. натрупана амортизация), е по-голяма от продажната стойност. По своя характер извършената продажба изисква отчитането на такива операции, които трябва да намерят отражение в отчета за приходите и разходите. По условие обаче като положителни отговори в теста трябва да се посочат само тези операции, които водят до увеличаване на нетната печалба. А в случая е налице загуба. Затова отговорът е отрицателен.
д) Получено е вземане, което през предходната година е отчетено като несъбираемо. Съгласно разпоредбите на т. 5 от НСС 3 Отчитане на провизиите, разходите за бъдещи периоди и приходите за бъдещи периоди "при погасяване …на провизирани през предходни години вземания начислените в предходни години провизии се отчитат като други извънредни приходи…" Другите извънредни приходи са елемент от отчета за приходите и разходите и водят до увеличение на нетната печалба, затова т."д" от казус 5 е втората операция с положителен отговор.
|