|
В различните нормативни актове предприятието се третира като:
съвкупност от права, задължения и фактически отношения (по смисъла на Търговския закон, чл.15);
юридическо лице, което осъществява стопанска дейност (според ЗППДОП, §1);
място, където се полага наемен труд (според Кодекса на труда, §1, т.2 от Допълнителните разпоредби);
икономически обособено юридическо лице, едноличен търговец и неперсонифицирано дружество, което осъществява разрешена от законите дейност (Закон за счетоводството, §1 от Допълнителните разпоредби).
Само това разнообразие от определения може достатъчно убедително да покаже, че оценяването на цяло предприятие е сложен и многоаспектен процес. Той се осъществява под влиянието не само на цялата съвкупност на вътрешно присъщите на предприятието фактори и условия, но и на широка гама от външни фактори, като общоикономическа реалност, състояние на капиталовия пазар, състояние на бранша, предстоящи промени на цените на пазара, на данъчните разпоредби и т.н.
Когато се оценява цяло предприятие, предмет на оценката е собственият му капитал. Тя се определя на основата на активите и пасивите, които то има. Активите като разполагаеми ресурси са изходна база за осъществяване на дейност в бъдеще и генериране на пари. Пасивите като дългове са указател за това колко от активите трябва да изтекат от предприятието за тяхното погасяване. Разликата между сумата на разполагаемите активи и сумата на съществуващите пасиви в даден момент е сумата на активите, създадени със собствения капитал на предприятието, т.е материализираният израз на собствения капитал. За обозначаването му се използват и понятията нетни активи или чиста стойност на капитала.
Поводи
за оценяване
У нас в настоящия етап главен повод за оценяване е приватизацията на държавни и общински предприятия. Тя се осъществява чрез покупко-продажба на предвидените за приватизиране предприятия по определена оценка, която играе ролята на тяхна цена. Това може да стане и чрез изкупуване на предприятието от ръководството и персонала.
Освен приватизацията повод за оценяване на предприятие може да бъде:
Сливане или поглъщане
на едно предприятие от друго
В този случай е необходимо да се оцени всяко едно от участвуващите в бизнескомбинацията предприятия, за да може на основата на оценките им да се издадат акции (дялове) на едната фирма срещу акции (дялове) на другата фирма;
Създаване
на смесени предприятия
от типа "съюз между партньор с пари или управленско ноу-хау и партньор с действащо предприятие". Оценка в случая е необходима за предприятието, за да се определи на нейна основа делът на притежателя му в смесеното предприятие;
Увеличаване на уставния
(дяловия) капитал
чрез продажбата на нови акции или дялове. Оценката на предприятието на дружеството в този случай е необходима за определяне на емисионната стойност на новите акции (дялове) от капитала. От оценката и съответно от стойността на акциите (дела) на новите вложители ще зависи степента на контрола върху фирмата, който те ще получат.
Наследяване
на предприятие
Оценяването на получено в наследство предприятие се налага, най-малко за да се определи данъкът върху наследството.
Експертиза
от ръководството
В този случай, без да има външна необходимост, е полезно за ръководството да предприема периодично оценяване на предприятието. Сравняването на новата оценка с предходната ще покаже как се е изменило богатството на собствениците, а това е критерий за качеството и уменията на ръководството.
Принципи
на оценката
Оценката на предприятие се извършва при спазване на следните основни изисквания:
Единство на оценката. Това означава предприятието да се оценява като икономическа единица, а не като сбор от оценките на отделни имуществени тела.
Насоченост към бъдещето. Стойността на предприятието се определя от бъдещата полза за евентуалния купувач. За това, което е било, търговецът не плаща.
Анализ на миналото и на настоящото положение - анализ на съществените фактори, определили резултата на предприятието през изминалия период, но само като основа на прогнозата за бъдещите резултати. Или, с други думи, резултатите от миналото се приемат, но само като база и мащаб за резултатите в бъдещето.
Отчитане на средните очаквания - избягва се прекалено песимистичната, но и прекалено оптимистичната оценка за бъдещето.
Ясно отграничаване на обекта на оценката по съдържание и във времето. В този принцип се изразява необходимостта от точно определяне на имуществените обекти, на вземанията и задълженията, които трябва да се причислят към оценявания обект, както и точно определяне на момента на оценката. Това е датата, към която се определя стойността на капитала на предприятието, или от която нататък се прогнозират бъдещите доходи.
Същественост и ефективност на оценката. В случая се изисква оценителите да се съсредоточат върху факторите, които са съществени за стойността на предприятието предвид ограниченията, произтичащи от времето и разходите за оценяването.
Преценка на яснотата и приемливостта на оценката. Изисква се проверка на достоверността на оценката, като се използват сравнителни величини от рода на цени на сродни предприятия, оценка по типични за бранша (отрасъла) показатели и други подобни.
Формиране
на оценката
Предприятие се придобива с активите и пасивите му. От съотношението между активите и пасивите зависи величината на оценката. Когато пасивите превишават стойността на активите на предприятието, неговата оценка придобива символичен характер - 1 лв. (1 щ. д.).
При сделки от рода на сливане, когато могат да се избегнат парични разплащания, пасивите на погълнатото предприятие се поемат от предприятието, което продължава да съществува. При създаване на смесено предприятие от типа партньор с пари и партньор с действащо предприятие, при което също няма разплащане, пасивите на действащото пред-приятие не се прехвърлят върху съвместното предприятие.
Освен от сумата на активите и пасивите оценката на предприятието зависи и от мотивите на лицето, за което тя се определя. При приватизация оценката се определя от собственика - държавата или общината. Мотивите на продавача в този случай са предприятието да продължи дейността си при по-добро управление, по-благоприятни пазарни, технологични, технически и екологични условия и със запазване на работните места. Такива мотиви занижават при равни други условия оценката на предприятието, защото водят до намаляване на печалбата на новия притежател.
Когато оценката се определя за инвеститор, който разполага със средства, неговият мотив е възможно най-изгодно да вложи средствата си. Това предполага наличието не само на обект за оценяване, но и на обект за сравнение. Такъв обикновено е доходът от инвестиция на финансовия пазар, т.е. в ценни книжа или чрез предоставяне на заеми. Инвестицията в предприятие трябва да носи доход, по-голям или поне равен на дохода, който би донесла инвестицията на финансовия пазар.
Оценката на предприятието може да зависи и от целта на сделката. В повечето случаи целта на сделката (и на оценката) е пред-приятието да продължи дейността си. Тогава покупката се осъществява по т.нар. експлоатационна стойност. Сделката може да се предприеме с цел прекратяване на дейността на предприятието или на части от нея поради технологична остарялост на оборудването, невъзможност то да се подмени или поправи и други подобни причини. В такъв случай сделката се извършва по ликвидационна стойност, която е като за активи втора употреба и следователно е по-ниска от счетоводната стойност.
Придобиването на предприятие може да има за цел да се продадат придобитите материални активи, като се запазят значими нематериални активи - търговска марка, търговски фонд (мрежа) и други подобни. Оценката на предприятието ще представлява в такъв случай комбинация между експлоатационна и ликвидационна стойност.
Методи за оценяване
В конкретното си изражение оценката на предприятието зависи от метода, приложен за нейното определяне. Главното различие между методите за оценяване е в това как се възприема предприятието - като собственост, т.е. като съвкупност от реално притежавани активи, или като генератор на бъдещи изгоди. В съответствие с това оценката на предприятието се определя:
- на базата на нетните му активи (собствен капитал);
- на базата на очакваните доходи.
Добрата оценка е тази, която се приема и от продавача, и от купувача.
Всяка една оценка започва с предварителен анализ на предприятието. Той включва:
Общ преглед, насочен към запознаване с предмета на дейността, с правния статут и с формата на собствеността на предприятието.
Анализ на финансовото състояние. С него се определя има ли предприятието шансове да оцелее, или трябва да се ликвидира. Последното означава, че предприятието няма перспектива за реализация на пазара и дълговете му превишават възможностите му за разплащане. Анализът на финансовото състояние включва:
* извършване на сравнителна оценка на определените финансови показатели чрез съпоставянето им с аналогични от минали периоди, с показатели на други предприятия, със стандартни показатели;
* установяване на способността на предприятието за разплащане на задълженията и на степента на задлъжнялост;
* оценка за рационалността на амортизационната политика на предприятието.
Производствен анализ. Предмет на анализа са асортиментът и обемът на производството, конкурентната способност на всеки отделен продукт, рентабилността. В резултат на анализа се определя кои продукти да останат за производство, как да се формира структурата на асортимента, каква ценова политика да се провежда и т.н.
Анализ на управлението. Той установява състоянието на вътрешната организация на предприятието и качествата на управленския екип.
Анализ на контактите и пазара.
В резултат на анализа трябва да се определят перспективите за развитие на предприятието и да се конкретизират целите на бизнессделката.
От изложеното дотук става ясно, че за определяне на оценката на цяло предприятие е необходима достатъчна и надеждна информация. В най-пълна степен на тези изисквания отговаря счетоводната информация на предприятието. Изходна основа за оценяването е информацията в годишния счетоводен отчет на предприятието. Информацията за финансовото състояние се съдържа главно в баланса на предприятието, а информацията за ефективността - в отчета за приходите и разходите. За нуждите на оценката на предприятието се използва съчетана информация от двата финансови отчета.
При определяне на оценка на предприятието като собственост се ползва информация главно от счетоводния баланс, като предварително се извършват някои необходими корекции на статии от актива и от пасива. При оцека на активите в баланса се извършват следните по-важни процедури:
1. По отношение на дълготрайните материални активи:
- Изключват се повредените и недействащите.
- Действащите ДМА се оценяват по продажната им цена на пазара в момента на оценяването, ако има организиран пазар на активи втора употреба.
- Ако няма вторичен пазар, активите се оценяват по възстановителна (балансова) стойност, отчитаща натрупаната амортизация до момента.
- При нулева балансова стойност активът се включва в оценката, ако е действащ.
- Сградите се оценяват според цената на земята в момента (ако предприятието е собственик на земята) плюс тяхната собствена стойност. Ако балансовата стойност на сградата в момента е нулева, тя се оценява по стойността на земята, върху която е.
2. По отношение на краткотрайните материални активи. От състава им се изключват негодните, повредените и залежалите.
3. По отношение на вземанията. Анализират се много внимателно, за да се установят и изключат несъбираемите.
При оценка на елементите от пасива на баланса главно се анализират:
- Резервите. Вземат се предвид само тези, които са създадени за покриване на бъдещи задължения.
- Задълженията по получени заеми. Върху тяхната оценка може да повлияят условията, при които са договорени. За целта непогасените дългове по заеми се актуализират.
Основен показател при определяне на оценката на предприятието като собственост са нетните активи. Те са разликата между сумата на реалните активи и сумата на паси-вите на предприятието. Величината на нетните активи зависи от мерната база, която се използва за оценяване на активите и пасивите. У нас се прилагат основно две мерни бази: историческа цена и текуща цена.
При прилагането на историческата цена като мерна база активите и пасивите се оценяват по цените, действащи в момента на тяхното придобиване или възникване. При прилагането на текущата цена като мерна база активите и пасивите се оценяват по цените, действащи към момента на оценяването. Така отчетните стойности на активите и пасивите се актуализират спрямо съществуващите условия на пазара.
По особено третиране изисква загубата.
Натрупаните загуби се причисляват при оценката към пасивите на предприятието и по този начин намаляват счетоводната му стойност. За оценката натрупаната загуба има определено благоприятно значение. Обяснението е в това, че и в нашата страна по подобие на страните от Европейския съюз, данъчните разпоредби разрешават на предприятията да пренасят загубата си в бъдещи периоди, обикновено до пет години, като намаляват облагаемата си печалба годишно със загубата до пълното й покриване. В такъв случай загубата на продаваното предприятие се превръща във фискално значим актив за купувача му. Стойността на този актив зависи от данъчната икономия, която може да се получи според действащите данъчни разпоредби. В оценката на предприятието натрупаната загуба се включва с определена част от фискалния й размер.
В историята на някои страни съществуват примери на прекомерно нарастване на интереса към сделки, при които единствената цел на фирмата купувач е била натрупаната загуба на продаваното предприятие именно заради посочения фискален ефект на натрупаната загуба. Развил се е истински пазар на загубите със специализирани брокери. Това е довело и до ответни мерки за запазване на интересите на фиска.
Освен реалните активи, върху оценката на предприятието като собственост влияят и т.нар. неосезаеми активи. Такива са: стабилен пазар на продуктите на предприятието, извоювана от него квота за износ или държавна поръчка за производство, строителство, ремонт или снабдяване; развита търговска мрежа, опитен ръководен екип, квалифициран трудов колектив и други подобни. Те са създавали допълнителна икономическа изгода на досегашния собственик на предприятието извън изгодата, която са му осигурявали реалните му активи, и ще продължат да осигуряват този допълнителен доход и на новия собственик, ако той продължи дейността на предприятието. Ето защо неосезаемите активи трябва да се имат предвид при оценката и да се заплатят от новия собственик. В някои случаи неосезаемите активи могат да достигнат дори стойност, която да превишава стойността на реалните активи.
Общата стойност на нетните и неосезаемите активи образува експлоатационната стойност на предприятието. Тя е по-висока отсчетоводната стойност.
Стойността на неосезаемите активи се определя от финансовия аналитик. Не съществуват твърди правила за това поради специфичните особености на всяко отделно предприятие. При наличие на неосезаеми активи цената, на която новият собственик ще придобие предприятието, ще включва справедливата стойност на реалните активи, стойността на неосезаемите активи и сумата на поетите изискуеми пасиви.
Някои от придобитите при сделката неосезаеми активи могат да загубят стойността си, ако новият собственик на предприятието не ги използва. Неосезаемите активи загубват стойността си и ако новият собственик прекрати дейността на закупеното предприятие. В отделни случаи купувачът може да прояви интерес само към неосезаемите активи на закупуваното предприятие. За целта той може да продаде придобитите материални активи и да запази и използва например само търговската марка и търговската мрежа. Оценката тогава ще се определи като комбинация от ликвидационната стойност на непаричните (материалните) активи и експлоатационната стойност на неосезаемите активи.
Възможно е предприятието - обект на оценката, да няма създадени неосезаеми активи. Когато предприятието генерира изгода, която е по-ниска от стойността на притежаваните активи, се оценява предприятие с отрицателна репутация. Общата сума на покупката в такъв случай ще включва определената (занижена) оценка на нетните ак-тиви и сумата на поетите изискуеми пасиви на предприятието.
Оценката на предприятието, възприемано като функциониращ субект, може да се определи и по пазарната му стойност. Пазарната стойност е общата стойност на всички акции, представляващи собствеността на фирмата, по тяхната цена на фондовата борса. Тя следователно е произведение от борсовата цена и броя на издадените акции. Използването на метода на пазарната стойност изисква функционирането на капиталов пазар, който е изряден, което означава всички търговци да имат еднаква и пълна информация едновременно и да търгуват по костуеми цени, без образуване на съюзи и без външни сделки.
При оценка на предприятието, разглеждано като инструмент за генериране на пари, определящо значение имат източниците на информация, с чиято помощ може да се определи печалбата като израз на новосъздадени пари. Главен източник на такава информация е отчетът за приходите и разходите. Прилаганият метод може да се нарече подоходен. Оценката на предприятието като инструмент за правене на пари може да се определи на основата на т.нар. условно-чиста печалба или на основата на нетната (балансовата) печалба. Условно-чистата печалба е сумата от нетната печалба (след данъчно облагане) и амортизацията за периода. Това е всъщност сумата на всичките влезли пари в предприятието, или по-точно сумата на създадените от него пари, тъй като амортизацията не се свързва с действително движение на пари. Възможно е при действителна загуба предприятието да има добра условно-чиста печалба. Такъв резултат ще се получи, когато амортизацията е голяма. В такива случаи предприятието ще има добра ликвидност, но постепенно ще се изпразва от съдържание. Това е едната причина, поради която условно-чистата печалба не е достатъчно добра база за определяне на оценката на предприятието. Другата причина за това е, че поради неотменната необходимост от обновяване на оборудването поради неговото физическо и морално изхабяване, условно-чистата печалба трябва да се актуализира чрез предвиждане на нужните за това разходи. Поради изложените причини по-подходящ за целите на оценката е изборът на нетната печалба, която е винаги актуална, защото не включва амортизацията.
Оценката на основа на нетната печалба се предхожда от много внимателно проучване на всяка една статия от отчета за приходите и разходите и на редица пазарни, ценови и други вътрешни и външни прогнози, които биха могли да им повлияят.
След това се съставят бюджети за приходите и разходите и се определят нетните печалби най-много за следващите четири години, защото по-нататък рискът е много голям. За следващите години се приема постоянно равнище на печалбата. Оценката на предприятието се определя като сума от дисконтираните стойности на печалбите за приетия брой години. Дисконтирането на очакваната печалба се извършва с дисконтов процент, който се определя, като от сбора на процентите на базисната лихва и премията за риск за съответния отрасъл се спадне процентът на инфлацията.
|