Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДНОМЕСЕЧЕН ДОХОД ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА"
(брой: 2002/8, автор:Иван Карановски)


ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДНОМЕСЕЧЕН ДОХОД ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА


Семейните помощи за деца вече не са универсална демографска помощ. Те са социални помощи на семействата с деца, които се пораждат под прага на определен семеен доход. Право на такива помощи имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните шест месеца по-нисък или равен на дохода, определен за тази цел в законите за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Независимо от дохода на семейството се отпускат еднократните помощи за раждане, помощите за деца с трайни увреждания и месечните помощи за деца, настанени за отглеждане в семейството на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. (виж.чл.4, чл.7, ал.2 и 4 и чл.8, ал.3 от ЗСПД). В случаите на настойничество, попечителство, както и при ограничаване на родителските права на двамата родители и настаняване на детето при трети лица не се вземат предвид доходите на родителите и на лицата, при които децата са настанени.
Съгласно §1, т.1 от Допълнителната разпоредба на ЗСПД семейството, чийто средномесечен доход е основание за получаване на помощите, включва "съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца (родени, припознати, осиновени, доведени и заварени) с изключение на сключилите брак". Пълнолетните деца не се включват в семейството, независимо че учат и се издържат от родителите. ЗСПД определя семейството като юридическа общност от съпрузите (лица, които са в законен брак) и техните общи или само на единия непълнолетни деца. Фактическото семейство като естествена връзка между родителите и децата, дори когато е установен конкубинат, не се зачита от ЗСПД. Затова, когато бракът е прекратен поради развод, месечните помощи за деца се изплащат на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, според неговия доход (и дохода на детето, ако има такъв) - чл.9, ал.4 от ЗСПД. Ако този родител е сключил последващ брак, детето се включва в неговото семейство, а ако няма брак - за семейство се счита само той и детето (децата), за което му е предоставено упражняването на родителските права. Доходите на другия родител не се вземат предвид (чл.22, ал.2 от ППЗСПД).
Когато родителите нямат брак, социалните органи приемат, че семейството се образува само от майката и детето (децата). Бащата на детето или друг мъж, с когото тя живее в конкубинат, не се включва в нейното семейство. Доходите му не се вземат предвид при определяне на средномесечния доход. Обстоятелството, че бащата е припознал детето, няма значение. Ако майката е сключила граждански брак с друг мъж, той се включва в нейното семейство и се взема предвид доходът на новообразуваното семейство. Става въпрос само за случаите, когато детето се отглежда от нея. Проблем възниква тогава, когато извънбрачното дете не се отглежда от майката, а от бащата, който го е припознал. Засега социалните органи не приемат включването му в семейството с бащата. Съгласно чл.72 от Семейния кодекс родителските права се упражняват от родителите, заедно и поотделно. Следователно в случаите, когато извънбрачното дете не се отглежда от майката, а от бащата, който го е припознал и го отглежда, то следва да се включи в неговото семейство (образувано от него и детето или съпругата му и нейните деца, ако има сключен брак с друга жена). Положението е аналогично на чл.9, ал.4 от ЗСПД. Ако и двамата родители са неизвестни, починали или са лишени от родителски права, месечните помощи за деца се изплащат на настойника, съответно попечителя, независимо от дохода му въз основа на подадена от него молба декларация.
При ограничаване на родителските права по чл.74 от Семейния кодекс месечните помощи за деца се изплащат на лицето, при което детето е настанено за отглеждане. Ако детето е настанено при единия от родителите, другият родител (с ограничените права) не се счита за член от семейството и доходът му не се взема предвид. За определянето на средномесечния доход на член от семейството се взима предвид доходът на родителя, при който детето е настанено. Когато децата са настанени за отглеждане при трети лица (роднини, близки и други), те не се считат за членове на техните семейства. Следователно техните доходи нямат значение. Без значение са и доходите на родителите с ограничените права. Помощите се изплащат на лицето, при което детето е настанено за отглеждане, въз основа на подадена от него молба декларация, независимо от дохода му и дохода на родителите с ограничените права. Ако то е осигурено или пенсионер, помощите се изплащат чрез осигурителя, съответно чрез териториалното поделение на НОИ (чл.22, ал.3 от ППЗСПД). При настаняване на детето в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето помощите се изплащат независимо от доходите на семейството, в което детето е настанено, дохода на родителите и на децата.
Когато по време на брака единият от родителите е осъден да плаща издръжка за децата, отглеждани от другия, той не се счита за член на семейството и неговият доход не се взима предвид при определяне дохода на член от семейството. В този случай месечните помощи за деца се изплащат на родителя, който отглежда детето, в зависимост от неговия доход и дохода на детето.
За отпускане на помощите през 2002 г. средномесечният доход на член от семейството за предходните 6 месеца трябва да бъде по-малък или равен на 150 лв. - §6 от ПЗР на ЗСПД във връзка с чл.4 от него. Става въпрос за средномесечния доход на член от семейството, получен през шестте календарни месеци преди месеца, през който е подадена молбата декларация за отпускане на помощта. От правилото, че при определяне на средномесечния доход се взема предвид броят на членовете на семейството към датата на подаване молбата декларация и доходът му през 6-те месеца преди месеца на подаването й, §2 от ПЗР на ППЗСПД допуска преходно изключение. За децата, родени преди 1 април 2002 г., които отговарят на изискването на чл.7 от ЗСПД към тази дата, месечните помощи за деца се отпускат от 1 април 2002 г., ако молбата декларация е подадена до 30 септември 2002 г. Това е еднократна преходна разпоредба. Следователно при подаването на молбата декларация следва да бъдат декларирани доходи за периода от 1 октомври 2001 г. до 31 март 2002 г. В контекста на същата разпоредба, ако условията за придобиване на правото по чл.7 от ЗСПД възникнат в периода от 1 април до 30 септември 2002 г. (например детето е родено през този период), те могат да бъдат отпуснати от началото на месеца, през който са изпълнени, ако е деклариран доход за 6-те календарни месеца преди този месец и молбата декларация с необходимите документи е подадена до 30 септември 2002 г. В този смисъл окръжно на НОИ засега не е издадено. Когато в молбата декларация, подадена до 30 септември 2002 г., са декларирани доходи за предходните 6 месеца преди месеца на подаването й, месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадена.
При определянето му се вземат предвид броят на членовете на семейството (съпрузи и непълнолетни деца по смисъла на §1, т.1 от ЗСПД) към датата, на която е подадена молбата декларация, а не броят на членовете през 6-месечния период, от който се определя доходът (арг. от чл.3, ал.4 от ППЗСПД). С други думи, промените в броя на членовете на семейството през 6-месечния период, от който се определя средномесечният доход на членовете му, няма значение за неговото изчисляване - "среднопретеглен брой на членовете на семейството не се определя". От значение е броят на членовете на семейството към датата на молбата за отпускане на помощта за 6-месечния период.
Промяната в обстоятелствата, настъпили след подаването на молбата декларация, поначало води до преизчисляване на средномесечния доход и преценка за прекратяване или за отпускане на помощта за нов 6-месечен период. Така се постъпва в случаите на промяна в семейното положение (смърт на единия от съпрузите, развод, сключване на последващ брак), както и при лишаване или ограничаване на родителските права, предоставяне упражняването им на единия от родителите и присъждане издръжка за децата от родител по време на брака. Нов средномесечен доход на член от семейството не се определя при включване или изключване на дете в семейството. Съгласно чл.4, ал.2 и 3 от ППЗСПД в 7-дневен срок след промяна в броя на децата през 6-месечния период, за който са отпуснати месечните помощи за деца, се подава нова молба декларация за установяване само на това обстоятелство, без да се изисква актуализация на документите за доходите на семейството. В този случай помощта се отпуска или се прекратява само по отношение на децата, за които правото възниква или се прекратява. Помощите за останалите деца заедно с детето, за което е възникнало правото на помощ (ако има такова), се изплаща до изтичането на остатъка от 6-месечния период без оглед промяната на доходите през него. След изтичането на 6-месечния период се подава последваща молба декларация за всички деца в семейството и средномесечния му доход през 6-те календарни месеци преди подаването й.
Нов средномесечен доход не се определя и когато се сменя осигурителят или се променя статутът на лицето. В тези случаи се подава нова молба декларация, заедно с копия от приложенията към декларацията при първоначалното й подаване, заверени от длъжностно лице на органа (осигурителя), който е отпуснал помощта, без да се изисква актуализация на документите за дохода на семейството. Към молбата декларация следва да се приложи и служебна бележка за периода, за който е изплатена помощта. Органът (осигурителят), който продължава изплащането, следва да прецени дали първоначалното отпускане на помощта е правилно и ако не са налице изискващите се условия в ЗСПД, да направи отказ за изплащането й за остатъка от периода. В противен случай той отговаря за сумите, които е изплатил неправомерно.
Обстоятелството, че при определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете към датата на подаване на молбата декларация, означава, че се изхожда само от дохода, получен през предходните 6 месеца от тези членове, а не от дохода на семейството, в което детето е отглеждано преди тази дата (арг. чл.3, ал.4 от ППЗСПД). Така например при развод упражняването на родителските права е предоставено на единия родител. Следователно ще се вземе предвид само неговият доход (и този на детето, ако има такъв), независимо че през 6-месечния период преди развода семейството се е състояло и от двамата родители. Доходите на другия родител не се вземат предвид, независимо че през 6-месечния период преди подаването на молбата декларация и влизането в сила на решението за развода детето е отглеждано в семейството на двамата родители (арг. чл.22, ал.1 от ППЗСПД). Ако обаче родителят, на когото са предоставени правата, е сключил последващ брак, се вземат предвид доходите на неговия съпруг през 6-месечния период, независимо че през този период детето не е отглеждано от него.
При определяне на средномесечния доход се вземат предвид всички деца до 18 години, които се отглеждат в семейството (родени, осиновени, припознати, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак) към момента на пораждане на правото (т.е. към момента на подаване на молбата декларация). Децата, които са настанени за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца, не се считат за отглеждани в семейството и не се вземат предвид при определяне на средномесечния доход на член от семейството (чл.20 от ППЗСПД).
Средномесечният доход на член от семейството се определя от общия брутен доход на всичките му членове по §1, т.1 от ЗСПД, получен през предходните шест месеца спрямо месеца, през който е подадена молбата декларация за отпускане на помощта. Този доход се декларира в молбата декларация от лицето, което получава помощта, и неговия съпруг, ако има такъв. (Виж чл.3, ал.1 от ППЗСПД). Брутният доход на семейството се декларира помесечно за всеки от предходните 6 месеца в таблицата към т.8 от молбата декларация за получаване на месечните помощи за деца до 18 години, съответно към т.7 от молбата декларация за получаване на месечна помощ за отглеждане на дете до 1 година от неосигурена майка. Доходите се декларират съобразно датата, на която са фактически получени, независимо за кой период се отнасят и независимо кога се е осъществило основанието за получаването им. (виж чл.3, ал.3 от ППЗСПД). Следователно начислените, но неизплатени заплати не се включват в дохода. Те се включват в дохода на семейството след изплащането им в месеца, през който са получени.
Съгласно §1, т.2 от ЗСПД "доход са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл.40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, добавката за чужда помощ на инвалидите по чл.103 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, стипендиите на учащи се до 18-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон".
На първо място в брутните доходи на семейството се включват всичките му доходи, облагаеми по ЗОДФЛ. Те се "изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход" по този закон - чл.3, ал.2 от ППЗСПД. Няма се предвид "осигурителният доход", а общият облагаем доход по ЗОДФЛ, определен според източника на придобиването му, а не само от трудова дейност на лицата. Включват се не само доходите от трудови, служебни и приравнени на тях правоотношения, но и доходите за работа без трудови правоотношения, доходите от упражняване на свободна професия, занаят или дейност като ЕТ (независимо дали е регистрирана), доходите от наем, както и всички други видове облагаеми доходи по ЗОДФЛ от източниците, изброени в чл.10 от него1, включително от източник в чужбина. (Практически те се конкретизират в съответните приложения на данъчната декларация). Не са облагаеми по ЗОДФЛ и следователно не се включват в дохода на семейството доходите, изброени в чл.12 от закона.
Освен облагаемия доход по ЗОДФЛ (макар и необлагаеми)2 на отделно основание по §1, т.2 от ЗСПД в дохода на семейството се включват:
1. Пенсиите. Става въпрос за всички видове пенсии на членовете на семейството и добавките към тях. Не се включва само добавката за чужда помощ на инвалидите със загуба на работоспособност повече от 90 на сто (по чл.103 от КЗОО), месечните добавки за деца по УНР (вж. по-нататък) и за деца инвалиди по чл.40 от ЗРСИИ. В дохода на семейството се включва добавката по чл.84 от КЗОО в размер 20 на сто от пенсията на починал съпруг, наследствените пенсии на децата, социалните и другите видове пенсии. Пенсиите от допълнителното доброволно осигуряване, получени след настъпването на осигурителния случай също се включват като облагаем доход (виж чл.29, ал.6 от ЗОДФЛ).
2. Обезщетенията. Става въпрос само за обезщетенията от Държавното обществено осигуряване: обезщетенията за безработица; обезщетенията за временна неработоспособност или временно намалена работоспособност (включително при трудова злополука и професионална болест) и обезщетенията за майчинство - за бременност и раждане (включително трудоустрояване поради бременност), както и обезщетението за отглеждане на дете до 2 години за периодите на отпуск по чл.164 и 167 от КТ (вкл. и когато се плащат в размер 50 на сто поради неизползване на отпуска). Обезщетенията за отглеждане на малко дете се отнасят към обезщетенията за майчинство, тъй като са уредени в раздел II от глава IV "Обезщетения за майчинство" на КЗОО. По отношение на обезщетенията за трудоустрояване се има предвид разликата за трудоустрояване поради временно намалена работоспособност или бременност, плащана по болничните листове за трудоустрояване съгласно чл.47 или 48 от КЗОО. (Противно на икономическата му природа обаче обезщетението при неизпълнение на предписанието за трудоустрояване по чл.217 от КТ не се включва в дохода по ЗСПД, тъй като не е обезщетение по ДОО и не се облага по ЗОДФЛ).
Становището, че в основанието "обезщетения" по §1, т.2 от ЗСПД се включват само обезщетенията от ДОО, се налага от утвърдените със заповед № 70 от 3.04.2002 г. образци на молба декларация по чл.10, ал.1 от ЗСПД. В раздел III от съответната точка на декларациите като "обезщетения", включени в дохода по ЗСПД, са посочени само обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване, обезщетенията за майчинство и обезщетенията за безработица. Както вече споменахме, макар необлагаеми по ЗОДФЛ3 , всички тези обезщетения се включват в дохода по ЗСПД на самостоятелно основание.
Другите видове обезщетения извън обезщетенията по ДОО се включват в дохода на семейството само ако са облагаеми по ЗОДФЛ. Например: обезщетенията по чл.219 от КТ (при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа); по чл.220 от КТ (при уволнение преди срока на предизвестието); по чл.224 от КТ (за неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор); по чл.225 от КТ (при незаконно уволнение).
Обезщетенията, които не са облагаеми по ЗОДФЛ, не се включват в дохода на семейството по ЗСПД. Така не се включват в дохода на семейството обезщетенията по трудови правоотношения, посочени като необлагаеми по чл.19, ал.2 от ЗОДФЛ; по чл.215 от КТ ("командировъчни пари"); по чл.216 от КТ (при преместване); по чл.217 (при неизпълнение на предписанието за трудоустрояване); по чл.218, ал.2 от КТ (за участие в спасителни работи); по чл.222 от КТ (при уволнение поради закриване на предприятието или част от него, съкращаване на щата, намаляване обема на работа или спиране на работа повече от 15 дни, както и при прекратяване на правоотношението поради болест или след придобиване право на пенсия). Без значение е обстоятелството, че обезщетенията по чл.222, ал.1 от КТ са осигурителен доход и върху тях се внасят осигурителни вноски. Същото е положението и с аналогичните обезщетения по чл.77, 78, 82, ал. 3, 85, ал.5, 104, ал.3 и 106, ал.2 и 3 от Закона за държавния служител.
В дохода на семейството не се включват и получените на други основания необлагаеми по ЗОДФЛ обезщетения (виж чл.12, ал.1, т.4 и 6 от него). Такива са обезщетенията и подобните на тях плащания за средна и тежка телесна повреда, смърт или професионална болест. Не се включват обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата; обезщетенията по имуществени застраховки; застрахователните плащания за неработоспособност и възстановените от застраховател или осигурител медицински разноски при неработоспособност, застрахователните суми при смърт, женитба и детски застраховки при настъпване на застрахователното събитие или изтичане срока на застраховката. Не се включват в дохода на семейството присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела и лихвите по съдебно установени вземания.
3. Помощите. На специално основание съгласно §1, т.2 от ЗСПД в дохода на семейството се включват всички помощи, предвидени в други закони, с изключение на помощите по този закон. Следователно включват се необлагаемите парични и натурални помощи от социалното подпомагане, получени по силата на нормативен акт, без семейните помощи за деца (виж чл.12, ал.1, т.6 от ЗОДФЛ). Подлежащите на облагане помощи се включват в дохода на семейството като облагаем доход по ЗОДФЛ. Така например в дохода на семейството на разглежданото основание се включват всички помощи по глава трета от Закона за социалното подпомагане (без стойността на "социалните услуги"), помощите за безработица и други4
От дохода на семейството са изрично изключени само чуждата помощ на инвалидите по чл.103 от КЗОО, семейните помощи за деца по ЗСПД и месечните добавки за деца инвалиди по чл.40 от ЗРСИИ. Във връзка с това възниква въпросът за еднократните помощи за раждане и месечните добавки за деца по отменения Указ за насърчаване на раждаемостта. С аргумент на противното от изричното изключване само на месечните добавки за деца инвалиди осигурителните органи първоначално приеха, че месечните добавки за деца по отменения УНР се включват в дохода на ЗСПД. Това становище се оказа неприемливо. §1, т.2 от ЗСПД не урежда изрично изключването от семейния доход на месечните добавки за деца по УНР, тъй като указът е отменен и следователно няма основание за трайно позоваване на него. Получените месечни добавки за деца и еднократни помощи за раждане по УНР са от значение само за преходния шестмесечен период след 1 април 2002 г., в който се поражда право на семейни помощи за деца от доходи на семейството, получени преди тази дата. След изтичането на този период значението им за дохода по §1, т.2 от ЗСПД отпада. Поради това изричното им изключване от този текст би било предмет на преходна разпоредба. Такава разпоредба липсва, но в този случай на основание чл.46 от Закона за нормативните актове казусът следва да бъде решен по аналогия на уредените хипотези и целта на закона. Това обосновава извода, че по аналогия на уредените хипотези за месечните добавки за деца инвалиди и месечните помощи за деца на ЗСПД месечните добавки за деца по УНР и компенсациите към тях в размер 8,54 лв. по ПМС № 181 от 1997 г. не се включват в дохода на семейството по §1, т.2 от ЗСПД. Месечните добавки за деца по УНР и компенсациите към тях не са нито помощи, нито облагаем доход по ЗОДФЛ. Затова изключването им бе изрично уредено в §11 от ПЗР на ППЗСПД. По отношение на еднократните помощи за раждане по УНР осигурителните органи приемат, че те се включват в дохода на семейството.
4. Стипендиите. Макар че стипендиите в полза на местните физически лица за обучение в страната и в чужбина не са облагаем доход5 , те също се включват на самостоятелно основание в дохода на семейството по ЗСПД. Не се включват само стипендиите на учащите до 18-годишна възраст. Затова стипендията на пълнолетната майка студентка се включва в дохода на семейството й. Стипендиите на пълнолетните деца обаче не се включват в дохода на семейството, тъй като те не са негови членове, независимо че фактически те могат да бъдат издържани от родителите.
Извън изброените всички други необлагаеми по ЗОДФЛ доходи и придобивки на членовете на семейството не се включват в дохода му по смисъла на §1, т.2 от ЗОДФЛ. Такива например са дивидентите, независимо от техния размер, които се облагат по ЗКПО. Такива са и печалбите по чл.12, ал.1, т.11, 13 и 14 от ЗОДФЛ, както и другите плащания, посочени в този член. Не са доход на семейството плащанията за издръжка, получени от правоимащи лица съгласно разпоредбите на Семейния кодекс. Те не са облагаем доход.
На първо място в дохода на семейството се включва облагаемият доход по ЗОДФЛ, получен по трудови служебни и приравнени на тях правоотношения. Той обхваща всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задълженото лице за календарния месец преди намаляването му със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице за ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване (чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ). В случаите, когато за някои месеци от шестмесечния период по трудовите или служебните правоотношения са изплатени само аванси, в молбата декларация се посочва като доход размера на получения аванс. За месеца, в който се получава остатък от брутното трудово възнаграждение и с това плащане се приключва съответният месец, в молбата декларация се посочва като доход брутното трудово възнаграждение, намалено с авансовото плащане, тъй като то вече е посочено като доход за предходния месец. Този доход заедно с така определените доходи на останалите членове от семейството за 6-месечния период се вписва в раздел I на декларациите. В него не се включват неподлежащите на облагане плащания по трудови правоотношения, изчерпателно изброени в чл.19, ал.2 от ЗОДФЛ. Това са необлагаеми доходи по смисъла на чл.14, т.4 от ЗОДФЛ. По своята икономическа природа повечето от тях изобщо не могат да се приемат за доход - стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите, личните предпазни средства, специалното работно облекло и т. н.
По-конкретно в дохода, получен по трудови и приравнени към тях правоотношения, не се включват:
1. стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и личните предпазни средства съгласно Кодекса на труда и други закони, както и стойността на безплатната храна на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране;
2. стойността на специалното работно облекло, безплатното работно и униформено облекло, които се предоставят съгласно Кодекса на труда и други закони, на представителното и униформеното облекло, предоставяно на държавните служители и на други лица, за които в закон е предвидено правото да получават такова облекло;
3. командировъчните пари; обезщетенията при преместване; обезщетенията при ползване на жилища при условията на свободно договаряне и обезщетенията при отпуск по болест на кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на офицерите и сержантите по Закона за Министерството на вътрешните работи, както и обезщетенията по чл.239 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
4. обезщетенията по чл.216, 217, чл.218, ал.2 и чл. 222 от Кодекса на труда и обезщетенията по чл.77, 78, чл.82, ал.3; чл.85, ал.5; чл.104, ал.3 и чл.106, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител. Изключването на тези обезщетения от дохода по ЗСПД е изрично посочено в писмо № 91-01-97 от 11.04.2002 г. на НОИ.
5. Не се включва в дохода по ЗСПД стойността на картите за пътуване от местоживеенето до местоработата, осигурени безплатно от работодателя, когато са необлагаеми по смисъла на чл.19, ал.2, т.5 от ЗОДФЛ.
6. Същото се отнася и за получените суми като изплатени "социални" (в пари или в натура) за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО (виж изрично писмо № 91-01-97 от 11.04.2002 г. на НОИ). Те не са облагаем доход по ЗОДФЛ и не се включват в дохода по ЗСПД, независимо че се получават по трудови или приравнени на тях правоотношения или по договори за управление или контрол. Интерес буди казусът, когато социалният разход е изплатен като "помощ" на работника или служителя. Както подчертахме, в дохода по ЗСПД се включват помощите, предвидени в други закони, с изключение на помощите по този закон. Доколкото квалифицирането на социалния разход като "помощ" се извършва от страните по трудовото правоотношение, а не по силата на закона, той не се схваща от специалистите в НОИ като помощ по друг закон и не се включва в дохода по ЗСПД. От значение е природата му на социален разход, а не конкретното наименование или предназначение, което са му дали страните. Предназначението на всички социални разходи е "задоволяване на социално-битовите и културните потребности на работниците и служителите" (виж чл.293 и чл.294 от КТ). По този въпрос изрично писмено становище не е дадено, а то е необходимо, тъй като в чл.2, ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, се говори за еднократни "помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служи


1 Доходите могат да бъдат парични и непарични. Непарични доходи се оценяват по пазарната цена към датата на придобиването им, като пазарната цена се определя по реда на чл.16 от ЗКПО. Доходите във валута се преизчисляват в левове по курса на БНБ към датата на придобиването. При плащане в брой доходът се смята придобит в деня на плащането, а при плащане по безкасов път - в деня на заверяване сметката на получателя, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати. При плащане в натура доходът се смята придобит в деня на получаване на облагата.
2 Виж напр. чл.12, ал.1, т.6, 8 и 9 от ЗОДФЛ.
3 Виж напр. чл.12, ал.1, т.4 - "осигурителни плащания за неработоспособност", и чл.19, ал.2, т.7 от ЗОДФЛ.
4Необходимо е Националната служба за социално подпомагане да разработи подробни указания за помощите, които се включват в семейния доход по §1, т.2 от ЗСПД). Засега изрично становище по отношение на помощта за бременност, раждане и отглеждане на малко дете по отменения Указ за насърчаване на раждаемостта не е изразено. Тя е аналогична на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл.54 от КЗОО, поради което би следвало да се включва в дохода на семейството.
5Виж чл.12, ал.1, т.9 от ЗОДФЛ.


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.