|
Членството е правоотношението, което се създава между търговското дружество и отделния акционер, съответно съдружник. То е комплексно и се състои от различни по предмета си правоотношения-имуществено, контролно, организационно и т.н.
В състава на членственото правоотношение се включват лични и имуществени права и задължения. Тези членствени права на акционера, съответно съдружник, са граждански субективни права и като такива те са съдебно защитими. Основното средство за защита е исковият процес чрез предявяване иск пред окръжния съд.
Съгласно гражданско-процесуалното право всеки акционер, съответно съдружник, може да предяви:
1. Установителен иск, с който се цели да се внесе яснота и безспорност относно съществуването на членствено правоотношение. Такъв е например искът, предявен от акционер, съответно съдружник, за доказване, че не е нарушена законова или уставна забрана, че е внесъл определена вноска, и други.
2. Осъдителен иск, с който се цели да се присъди неудовлетворено притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието.
3. Конститутивен иск, с който се предявява потестативното1 право, което се упражнява само пред съд с искане да го потвърди със сила на присъдено нещо и да постанови следващата от него промяна на правоотношението между акционер, съответно съдружник, и дружеството, т. е. спорещите страни.
По своята правна същност решението на общото събрание на дружеството се доближава до гражданска многостранна сделка, решението по която се взема от гражданскоправни субекти с общи права и интереси и има действие само вътре в дружеството. Затова спрямо решенията не могат да се прилагат общите правила за недействителност на договорите. Но за разлика от гражданската сделка при решението на общото или учредителното събрание на дружеството порокът,2 породил унищожаемост, ще се санира3 при необжалване и след изтичане на предвидения преклузивен срок съгласно чл.74 от ТЗ ще стане стабилен акт и ще влезе в сила.
Основанието за искане на отмяна на решение на общо събрание на дружеството е противоречието му с повелителните разпоредби на закона и/или на устава (учредителния договор),т.е. атакуваното решение да е противозаконно и/или противоуставно. Противоречието на решението на общото събрание със закона и/или дружествения договор (устава) следва да се преценява както с оглед на:
- материалния закон - нарушаване разпоредбите за разпределение на печалба, решение за приемане на нов съдружник, определяне на дивиденти, решение за изключване на съдружник, противоречащо с устава (договора) и/или закона, нарушаване на визираните в чл.224 от ТЗ право на сведения и правата на акционера да прегледа и да получи безплатно всички писмени материали, свързани с дневния ред, в установения срок и други;
- така и на процесуалния закон - нарушение на законовите разпоредби относно свикване на общото събрание, чл.139, ал.1 и чл.223 от ТЗ, неизпращане на писмена покана до съдружник или акционер, ако е предвидена в договора (устава), и т.н., т.е. неспазване процедурата както на свикване, така и на провеждане на събранието на дружеството е достатъчно основание да се приеме, че взетото или взетите решения подлежат на отмяна по иск на основание чл.74 от ТЗ.
Искът по чл.74 от ТЗ е конститутивен по правило, защото с него се иска промяна на едно съществуващо правоотношение - промяна на прието от общо или учредително събрание решение. На съдебен контрол подлежат решения на общо или учредително събрание на дружеството само за законосъобразност и изключва проверка на целесъобразността.
Искът се предявява срещу дружеството, активно легитимиран да го води е всеки акционер или съдружник, като размерът на участието му в дружеството няма значение. В случай че управителят на дружеството е ищец, общото събрание следва да назначи представител за конкретния случай, който да представлява дружеството по делото. Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, ако ищецът е присъствал или е бил редовно поканен и обжалваното решение е по въпрос, включен в дневния ред, и е написан в поканата до него, т.е. писмената покана за свикване на събранието ще е редовна, когато в нея дневният ред е изчерпателно и точно записан. За останалите акционери или съдружници срокът е 14-дневен от узнаване на решението, но не по-късно от 3 месеца от деня на провеждането му - чл.74, ал.2 от ТЗ. Срокът е преклузивен и с изтичането му се изключва предоставеното на съдружника или акционера потестативно право да обжалва решението, като иска неговата отмяна, дори и да има съществено противоречие на закона и/или устава (договора). В чл.74 от ТЗ не се прави разграничение на решенията на общото събрание на търговско дружество на унищожаеми и нищожни, а само на такива, които противоречат на повелителните разпоредби на закона и/или на устава. В случай че не е обжалвано в срок, то ще влезе в сила и пороците му ще се санират, ще се заздрави и ще е валидно и законно. Този иск, предявен след преклузивния срок, е недопустим. Противоречащите на повелителните разпоредби на закона и/или на устава решения на общото събрание не може да се релевират безсрочно, а само в сроковете, посочени в чл.74, ал.2 от ТЗ. Нормата, съдържаща се в ал.1 на чл.74 от ТЗ, се явява специална по отношение на чл.26, ал.1 от ЗЗД и я дерогира4.
Всеки акционер или съдружник може да встъпи в делото както на страната на ищеца, така и на страната на ответника съгласно разпоредбите на чл.174 и следващите от ГПК и да поддържа иска дори ищецът да се откаже или да го оттегли, но до приключване на устните състезания. Това следва от законовата разпоредба на чл.74, ал.3 от ТЗ. Но е недопустимо да встъпи в делото като подпомагаща страна на страните в конститутивния иск по чл.74 от ТЗ.
Делото се разглежда от окръжния съд по седалище на дружеството в открито заседание с призоваване на страните по реда на ГПК. Делото ще се води като всеки състезателен исков процес съгласно ГПК и принципите на гражданското право. Следователно в тежест да докаже иска си е ищецът акционер, съответно съдружник. По делото могат да се събират всички доказателства, относими към спора, с всички доказателствени средства, могат да се представят писмени доказателства, да се разпитват свидетели, да се изслушват заключения на вещи лица, ако е наложително и е поискано от някоя страна, и т.н.
Съдът се произнася с решение, което недоволната страна може да обжалва пред съответния апелативен съд с възивна жалба. Производството ще се води както всеки исков процес и по него отново може да се разпитват нови свидетели или да се доразпитат старите, както и да се назначи друга експертиза, ако е необходимо и някоя от страните е поискала. Възивният съд може да отмени изцяло или да потвърди обжалваното решение.
Решението на възивния съд подлежи на касационно обжалване с касационна жалба от недоволната страна пред ВКС съгласно ГПК. Решението му е окончателно, не подлежи на обжалване и с него се слага край на процеса със сила на присъдено нещо.
В случай че са налице някои от условията на чл.231 от ГПК, заинтересованата страна може да иска от съда отмяна на вече влязло в сила съдебно решение.
Ако съдът прецени, че искът е основателен, в диспозитива5 на решението ще постанови, че отменя решението на общото (учредителното) събрание на дружеството. В този случай указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общо събрание по тълкуване на законите, договора и устава, са задължителни при повторно разглеждане на този въпрос на общо събрание - чл.75, ал.1 от ТЗ. Изключение от това е, когато са налице нововъзникнали обстоятелства. Съгласно чл.75, ал.2 от ТЗ решения или действия на органи на дружеството извън горната хипотеза, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки съдружник или акционер може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда с един отрицателен установителен иск да я прогласи за нищожна. Нищожността се релевира безсрочно, т.е. няма давностен срок за предявяване на иск за обявяване на нищожност.
Според сега действащия ТЗ това е единственият правен способ за защита срещу неправилни и противоречащи на закона норми, приети от общо или учредително събрание на дружество.
1Потестативно - преобразуващо.
2Порок - нарушене на закон, устав на дружество.
3Санира - заздрави.
4Дерогира - прехвърля права.
5Диспозитив - мотив.
|