Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "ПРАВЕН СТАТУТ НА ЛИЦАТА, УПРАЖНЯВАЩИ ЧАСТНА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА"
(брой: 2001/4, автор:Ирена Крумова)


ПРАВЕН СТАТУТ НА ЛИЦАТА, УПРАЖНЯВАЩИ ЧАСТНА МЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

ЗЛЗ е основният нормативен акт, регламентиращ видовете субекти, упражняващи медицинска практика, техния правен статут, режим на създаване, устройство и прекратяване, както и начина на упражняване на дейността им. Материята е доразвита и в редица подзаконови нормативни актове - Наредба №19 от 22.07.1999 г. за водене на регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите (обн., ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г., изм., бр.89 от 1999 г.); Наредба за водене на регистър на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр.97 от 9.11.1999 г.); Наредба № 29 от 23.11.1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр.80 от 3.10.2000 г.).
Упражняването на частна медицинска практика се осъществява от лечебни заведения, създадени при условията и по реда на ЗЛЗ. По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЛЗ лечебните заведения са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или стоматолози самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:
*диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
*наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;
*наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;
*профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;
ьмерки за укрепване и опазване на здравето.
Видове лечебни заведения

Видовете лечебни заведения, под чиято форма законът позволява да се упражнява частна медицинска практика, са изчерпателно изброени в чл.8, 9 и 10 от ЗЛЗ. Те се делят на две основни групи в зависимост от предмета и обема на медицинската дейност, която извършват: лечебни заведения за извънболнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ.
Лечебните заведения за извънболнична помощ са няколко вида в зависимост от характера на дейността, броя и квалификацията на лекарите, съответно стоматолозите, работещи в лечебното заведение, и начина на организация:
#амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат:
* индивидуална практика за първична медицинска помощ;
* групова практика за първична медицинска помощ.
#амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат:
* индивидуална практика за специализирана медицинска помощ;
* групова практика за специализирана медицинска помощ;
* медицински център, стоматологичен център и медико-стоматологичен център.
#самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.
Лечебните заведения за болнична помощ също се делят на няколко вида в зависимост от вида на оказваната медицинска помощ:
#болница за активно лечение;
#болница за долекуване и продължително лечение;
#болница за рехабилитация;
# болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.
Профилирането на извършваната медицинска дейност е критерий за разграничаването им на специализирани (еднопрофилни) и многопрофилни.
I. Лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ
х Амбулатория тип "индивидуална практика за първична медицинска помощ" се организира и осъществява от лекар, съответно стоматолог, с призната специалност по обща медицина, съответно по обща стоматология.
х Амбулатория тип "индивидуална практика за специализирана медицинска помощ" се организира и осъществява от лекар, съответно стоматолог, с призната специалност, извън тази по т.1.
Общото между тези два вида лечебни заведения е, че всяко от тях е организационна форма за упражняване самостоятелно на частна медицинска дейност от един лекар или стоматолог. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЛЗ той има правната възможност да наеме помощен персонал съобразно нуждите и обема на лечебната дейност, но по принцип осъществява дейността си самостоятелно.
Статутът на лицата, упражняващи частна медицинска дейност като лечебни заведения - индивидуални практики за първична или специализирана медицинска помощ, се регламентира в чл.3, ал.2 от ЗЛЗ, съгласно който лечебната дейност в амбулаториите за индивидуална практика се осъществява от физически лица - лекари или стоматолози. Тази редакция на нормата дава повод за различни тълкувания относно техния търговскоправен статут. Спорно е дали те задължително следва да се регистрират като еднолични търговци, или са лица, упражняващи "свободна професия" по смисъла на чл.2, т.2 от Търговския закон. В този смисъл са се оформили няколко правни тези, които имат своите поддръжници и опоненти сред медицинските специалисти и юристите, практикуващи в областта на търговското и медицинското право.
Според първата теза лицата, упражняващи частна медицинска дейност като индивидуална практика за първична или специализирана медицинска помощ, винаги следва да се регистрират по реда на Търговския закон като еднолични търговци. Аргументът за това е императивната норма на чл.3, ал.1 от ЗЛЗ: "Лечебните заведения, без тези по чл.5, ал.1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите." Законодателят е предвидил едно единствено изключение - лечебните заведения по чл.5, ал.1 - това са центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, домовете за медико-социални грижи и други (т.е. това са лечебни заведения, които поради спецификата и високата социална значимост на извършваната дейност се създават и финансират от държавата). Ако законодателят е искал да изключи и лечебните заведения - индивидуални практики, то е трябвало изрично да го укаже. В чл.3, ал.2 от ЗЛЗ се регламентира, че "лечебната дейност" в този вид лечебни заведения се осъществява от физически лица - лекари или стоматолози. Съгласно правилата на търговското право едноличният търговец е физическо лице. Ето защо чл.3, ал.2 не допуска изключение от общия принцип, указан в ал.1, а единствено акцентира, че лечебната дейност следва да се осъществява от лица с определена професионална квалификация - лекари или стоматолози.
Втората теза се състои в това, че лекарите и стоматолозите, осъществяващи медицинска дейност като индивидуални практики, не следва да се регистрират като еднолични търговци и имат статут на лица, упражняващи свободна професия. Аргументът е, че нормата на чл.3, ал.2 от ЗЛЗ като специален закон спрямо общия Търговски закон създава "специален статут" на тези лица. Дори когато наемат допълнителен персонал и не осъществяват медицинската помощ с личен труд, което изисква вече водене на дейността по "предмет и обем по търговски начин", те не следва да получат търговска регистрация.
Тезата, получила най-много поддръжници и намерила приложение в практиката, е, че следва да се прилагат и двата режима в зависимост от определени критерии. Действително, ако лекарят или стоматологът - титуляр на индивидуална практика, осъществява медицинска помощ самостоятелно, с личен труд, и неговата дейност не може да се определи като предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 от Търговския закон, то тогава неговият статут ще бъде на лице, упражняващо свободна професия. Ако обаче той промени организацията на дейността си в амбулаторията за индивидуална практика и наеме помощен персонал (друг лекар, фелдшер, медицинска сестра и други), то дейността му по обем излиза извън упражняването й като "свободна професия". По предмет и обем той следва да води делата си по търговски начин, което е основание да се счита за търговец по смисъла на чл.1, ал.3 от Търговския закон. В този случай лицето следва да се регистрира като едноличен търговец.
х Групова практика за първична медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари, съответно стоматолози, с призната специалност по обща медицина, съответно по обща стоматология.
х Групова практика за специализирана медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари, съответно стоматолози, с една и съща призната специалност извън тази, съответно по обща стоматология.
Груповата практика за първична или специализирана медицинска помощ е форма за осъществяване на медицинска дейност от двама или повече медицински специалисти (когато груповата практика е регистрирана като кооперация, броят на медицинските специалисти учредители не може да е по-малък от 7 съгласно чл.2, ал.1 от Закона за кооперациите). Както вече бе споменато, те могат да наемат за нуждите на осъществяваната дейност и други лица - лекари, съответно стоматолози, фелдшери, медицински сестри и други. Медицинската дейност при този вид лечебни заведения се осъществява в организирани за тази цел кабинети, а когато състоянието на пациента налага - и в домашни условия.
Лечебните заведения - групови практики за първична или специализирана медицинска помощ, се регистрират като търговски дружества или кооперации при условията и по реда на Търговския закон или Закона за кооперациите. Най-важното условие, което поставя специалният Закон за лечебните заведения, е, че независимо от търговскоправната форма, под която осъществяват дейността си, всички съдружници/акционери или член-кооператори в тях трябва да са лица със съответно медицинско образование. Лице, което не притежава нужното образование, не може да бъде прието за съдружник/акционер или член-кооператор. Друго съществено изискване на ЗЛЗ относно медицинските специалисти, обединили дейността си в амбулатория - тип "групова практика", е да имат една и съща призната специалност.
х Медицински център (МЦ), стоматологичен център (СЦ) или медико-стоматологичен център (МСЦ) е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от трима лекари и/или стоматолози с различни признати специалности.
Този вид лечебно заведение е регламентиран в чл.16 от ЗЛЗ като три вида центрове - медицински, стоматологичен и медико-стоматологичен. Единствен критерий за тяхното разграничаване е видът на лечебната дейност, която осъществяват. Медико-стоматологичният център е смесена форма на оказване на медицинска и стоматологична дейност в едно лечебно заведение, където следва да работят минимум по трима лекари и стоматолози с различни признати специалности.
Центровете осъществяват дейността си под форма на търговско дружество или кооперация. За разлика от амбулаторията тип "групова практика" тук законът не поставя изрични изисквания за лицата, които могат да бъдат съдружници/акционери или член-кооператори. Оттук могат да бъдат направени изводи в две насоки. Първо, съдружниците/акционерите могат да бъдат както физически, така и юридически лица (това не се отнася за случаите, когато центърът е регистриран като кооперация, тъй като Законът за кооперациите поставя изрично условие член-кооператорите да са физически лица). Вторият извод е, че съдружниците/акционерите - физически лица, или член-кооператорите могат да бъдат лица, които не притежават медицинско образование, освен ако видът на дружеството или дружественият договор не задължава самите учредители да извършват медицинска дейност с личен труд. Не съществува и правна пречка центърът да е създаден от едно лице с правноорганизационна форма еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) или еднолично акционерно дружество (ЕАД). Собственикът на дружеството може да е лекар/стоматолог, който лично участва в дейността на лечебното заведение, или да е лице, което не е медицински специалист. В първия случай той следва да наеме най-малко още двама лекари/стоматолози с различни признати специалности, а във втория - най-малко трима. По този начин ще бъде изпълнено законовото изискване на чл.16, ал.1 от ЗЛЗ. Центровете следва да се управляват от лекар, съответно стоматолог, с призната специалност.
х Диагностично-консултативният център (ДКЦ) е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности. От лечебните заведения за извънболнична помощ той е най-усложнена форма с оглед учредяване и организационна структура. Характерна особеност на центъра е, че предметът му на дейност включва значителен брой (най-малко 10) видове медицински услуги по отделни специалности, вкл. и лабораторни изследвания. Това е свързано със законовите изисквания на чл.17 от ЗЛЗ относно:
* професионалната квалификация на кадрите - в центъра трябва да работят минимум 10 лекари с различни признати специалности;
* медицинското оборудване - центърът трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, свързана със специалностите, в които ще се извършва медицинската дейност, както и с лабораторна и диагностична апаратура.
Друго специално изискване за ДКЦ законът поставя относно квалификацията на неговия управител. Последният трябва да е лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.
Изискванията относно търговскоправната форма на ДКЦ са същите както при МЦ. Еднакви са и теоретичните хипотези относно вида на съдружниците/акционерите, тяхната квалификация (когато са физически лица), както и възможността те да участват или не лично в медицинската дейност на дружеството или кооперацията.
х Самостоятелната медико-диагностична лаборатория е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти извършва предписани от друг лекар или стоматолог специализирани медицински изследвания. В нея следва да работи поне един лекар с призната специалност по профила на лабораторията.
х Самостоятелната медико-техническа лаборатория е лечебно заведение, в което специалисти със съответното образование извършват предписани от лекар, съответно стоматолог, специфични технически дейности и произвеждат специализирани медицински и помощни средства.
ЗЛЗ дава твърде оскъдна регламентация на търговскоправните изисквания при създаване на тези видове лечебни заведения. На общо основание по силата на чл.3, ал.1 от ЗЛЗ лабораториите се регистрират по Търговския закон или Закона за кооперациите. Титуляри могат да бъдат ЕТ, търговско дружество или кооперация. Спорно е дали едно физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон, може да открие лаборатория, с оглед на това, че такава възможност е предвидена в чл.3, ал.2 от ЗЛЗ относно амбулаториите тип "индивидуална практика".
За лечебните заведения, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, доколкото в ЗЛЗ не е предвидено друго (чл.3, ал.5 от ЗЛЗ). Специалният закон поставя няколко допълнителни търговскоправни изисквания:
* съдебната регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на съответния вид лечебно заведение за извънболнична помощ. Фирменото наименование и наименованието на лечебното заведение следва да съвпадат. Затова освен изискването на ЗЛЗ следва да се изпълнят и изискванията на Търговския закон за задължителната част на фирменото наименование според търговскоправната форма на лечебното заведение;
* търговците - лечебни заведения за извънболнична помощ, имат за предмет на дейност осъществяването само на извънболнична помощ.
Административноправен статут на лечебните заведения за извънболнична помощ

Съгласно чл.39 от ЗЛЗ всички лечебни заведения за извънболнична помощ подлежат на административна регистрация в съответния районен център по здравеопазване, на чиято територия се намира лечебното заведение. Съдебната регистрация не дава право на едно лечебно заведение да извършва дейността си, без да е регистрирано по указания в ЗЛЗ административен ред. Последният дава правото за извършване на медицинска дейност в дадения вид лечебно заведение.
От лечебните заведения за извънболнична помощ единствено ДКЦ подлежи и на втори вид административен режим - акредитационен. Той се осъществява при условията и по реда на ЗЛЗ и Наредба №1 от 27.04.2000 г. за критериите, показателите и методиката на акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативни центрове (обн., ДВ, бр.38 от 9.05.2000 г.) от специализиран акредитационен орган към Министерството на здравеопазването. Акредитацията е административен режим за контрол на държавата върху качеството на медицинската дейност.
II. Лечебни заведения за болнична помощ

Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности:
* диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ;
* родилна помощ;
*рехабилитация;
* диагностика и консултации, поискани от лекар или стоматолог от други лечебни заведения;
* медико-козметични услуги;
*клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;
*учебна и научна дейност.
Юридически или физически лица могат да учредяват лечебни заведения за болнична помощ като търговски дружества или кооперации при спазване общите изисквания на Търговския закон и Закона за кооперациите. Съдружници/акционери могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Относно съдружниците/акционерите физически лица, ЗЛЗ не поставя изисквания относно тяхната квалификация - те могат да бъдат както медицински специалисти, които да участват или не в дейността на болницата, така и лица без медицинско образование.
Както при лечебните заведения за извънболнична помощ, така и при тези за болнична помощ ЗЛЗ поставя специални търговскоправни изисквания:
* При съдебната регистрация на фирмата задължително трябва да се вписва пълното или съкратеното означение на вида болнично лечебно заведение, посочен в чл.9, ал.1 и 2 от ЗЛЗ.
* В предмета на дейност на дружествата и кооперациите - лечебни заведения за болнична помощ, задължително се вписва осъществяването само на болнична помощ.
*Управителят на дружеството или кооперацията, респективно на лечебното заведение за болнична помощ, трябва да е лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.
Административноправен статут на лечебните заведения за болнична помощ

Съгласно чл.46 от ЗЛЗ всички лечебни заведения за болнична помощ подлежат на административен разрешителен режим за осъществяване на своята дейност. Разрешение за осъществяване на лечебна дейност се издава от министъра на здравеопазването при спазване на изисквания относно устройството, дейността и вътрешния ред за този вид лечебно заведение, регламентирани в Наредба № 29 от 23.11.1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи.
Лечебните заведения за извънболнична помощ подлежат и на втория вид административен режим - акредитационен, установен и за диагностично-консултативните центрове.
III. Други лечебни заведения

Медицинска дейност лекарите могат да упражняват и чрез създаване на други форми на лечебни заведения, които поради специфичния им предмет на дейност ЗЛЗ не класифицира към никоя определена група. Това са домовете за медико-социални грижи (без домовете за медико-социални грижи за деца, които съгл. чл.5, ал.1 от ЗЛЗ се създават от държавата), диспансерите и хосписите.
Хосписът е лечебно заведение, което се учредява като търговско дружество или кооперация, след което се регистрира при условията и по реда на ЗЛЗ в съответния районен център по здравеопазване.
Домовете за медико-социални грижи и диспансерите също се учредяват като търговски дружества или кооперации, след което подлежат на разрешителен режим за осъществяване на дейността си от министъра на здравеопазването.


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.