|
През последните месеци на предходната година се лансираше идеята за промени на някои данъчни закони като Закона за местните данъци и такси и Закона за облагане доходите на физическите лица и по-конкретно на чл.31 и 32 от последния, с които да се предоставят права на общините сами да определят размерите на местните данъци и такси, събирани по силата на посочените закони. При последвалите им изменения и допълнения (ДВ, бр.102 и 105 от 2000 г.) промени в тази насока не бяха установени.
Считам че това е един много важен въпрос, чието решаване закъснява. Централизираното определяне на местните данъци и такси води до изолация на общините в тяхната инициатива за по-правилното определяне на същите според конкретните условия, а оттук и до увеличаване приходите от тези данъци и такси по техните бюджети.
В началото на 2000 г. в КК "Слънчев бряг" бе проведена Национална конференция на Националното сдружение на общините. От направените на конференцията изказвания на кметове и началници на финансови служби на някои общини установих, че те са много разтре-вожени от недостига на парични средства по приходната част на бюджетите им и съответно, че са в невъзможност да решават проблемите на общините си, свързани с разходната част на бюджетите. Останах с убеждението, че изказа-лите се длъжностни лица очакват бюджетите им да бъдат попълнени с приходи едва ли не само с дотации от републиканския бюджет, и че за недостига на приходи вина има само данъчната администрация.
Напълно съм съгласен с тяхната тревога, но не мога да се съглася, че държавата трябва да мисли за приходите по местните бюджети. Определено считам, че общините не са изчерпали всички възможности, които им предоставят сега действащите данъчни закони, за да съберат приходите си. Разбира се, всяка една община има своите спе-цифични особености, свързани с географско-икономическите условия, като от тези особе-ности зависи съответно и размерът на прихо-дите й.
Като бивш началник на Данъчно подраз-деление Несебър в продължение на малко по-вече от 7 години имам много наблюдения по изпълнението на приходната част на общинския бюджет и считам, че не всичко е направено по този въпрос. Община Несебър е една от малкото общини в България, която не получава дотации от републиканския бюджет. Същевременно на-пример за 2000 г. тя е внесла в него над един милион лева. Разбира се, на територията на община Несебър се намират: КК "Слънчев бряг" и ВС "Елените", както и самият Несебър, Обзор и селата Свети Влас и Равда, които вече опреде-лено са курорти от национално и международно значение и голяма част от постъпващите приходи в общинския бюджет са данъци и такси от действащите на тази територия фирми (патентен данък - 50%, курортна такса - 100%, приходи от издаване на лиценз за продажба на алкохол и тютюневи изделия - 100% , и други).
;Разбирам тревогата на кметовете на много общини във връзка с недостига на средства в бюджетите им, което е пречка за решаване на проблемите, и че всички упреци от избирателите са отправени към тях, но считам също, че и Националното сдружение на общините не действа настъпателно спрямо Министерството на финансите. Биха могли да се постигнат някои двустранни договорености, които да доведат до промени в данъчните закони по отношение увеличаване обхвата на местните приходи и преотстъпване на част от приходите, които сега постъпват в републиканския бюджет. Може например да се обсъди възможността патент-ният данък по чл.31 и 32 от ЗОДФЛ да остава изцяло в приход на общинските бюджети, а не както сега - 50% за републиканския бюджет и 50% за общинските бюджети. Безспорно е, че този вид данък няма място в ЗОДФЛ, защото де факто се събира от данъчно задължените с него лица по ред показатели, нямащи никаква връзка с реализираните от лицата доходи.
Патентният данък не е подоходен данък, защото се определя по други показатели - например брой на МПС, товароподемност на МПС, търговска и складова площ в кв.м, брой на местата в паркингите и пр. Ако приходите от патентния данък остават изцяло в приход на общинските бюджети, това ще стимулира общинската администрация да преотстъпва общински терени за изграждане на паркинги, търговски обекти, ателиета и други, от които освен наемите ще събира и данъка. Така при-ходите ще растат право пропорционално, т.е. повече търговски обекти, повече паркинги, повече работилници, повече ателиета за услуги и други и съответно - повече приходи в местния бюджет.
Тук възниква и въпросът: кой би следвало да събира приходите на общинските бюджети - данъчната администрация или създадените за целта органи към общинската администрация. Принципът трябва да бъде един - който определя размера на местните данъци и такси, той трябва и да ги събира, т.е. ако се оторизират общините да определят размера на местните данъци и такси, те би трябвало и да ги събират. Данъчната администрация следва да насочи усилията си за събиране на приходите на републиканския бюджет, от който служителите й получават и трудовите си възнаграждения. От приходите по общинския бюджет получават заплатите си служителите от общинската администрация, учители, медицински персонал и друг персонал, пряко ангажиран в изпълнение на мероприятия и дейности на общината. Това са хората, които пряко ще са заинтересовани от увеличаване размера на общинските приходи, а оттук и на собствените им възнаграждения - премии, социални придобивки и други.
Нека не звучи грубо, но при сега съществуващата система за събиране на приходите по местните бюджети каква е заинтересоваността на служителите на данъчната администрация да събират повече приходи за местните бюджети, след като са в трудови правоотношения с Министерството на финансите, респективно Главна данъчна дирекция, и получават трудовите си възнаграждения от републиканския бюджет. Само при изпълнени и преизпълнени разчети за приходите по републиканския бюджет служителите на данъчната администрация получават трудовите си възнаграждения, получават увеличения на тези възнаграждения и допълнителни такива. Това означава, че служителите на данъчната администрация нямат никакъв материален стимул за преизпълнение на приходната част на местни-те бюджети освен допълнителното материално стимулиране, което им се дава съгласно наредба на Министерството на финансите, за допълнително разкрити приходи. Данъчната администрация на всичките й нива трябва да насочи усилията си към събиране на приходите по Закона за корпоративното подоходно облага-не, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и други, т.е. там, откъдето е преобладаващата част на данъчните приходи за републиканския бюджет.
Крайно време е да се преустанови ангажирането на висококвалифицирани данъчни служители с определянето и събирането на данъци и такси (чиито размери са в стотинки или няколко лева), постъпващи в местните бюджети, а същевременно да остават без необходимите данъчни проверки фирми, регистрирани по ЗДДС или по ЗА, на които се възстановява данъчен кредит или акциз за хиляди или милиони левове, или които имат да внасят ДДС или акциз в такива размери.
Зная, че тази моя статия ще предизвика негодувание в голяма част от общинските кметове по отношение на предложението ми общините да събират местните данъци и такси, защото по принцип на никой не му е приятно да събира налози и да санкционира нарушители. Но съм убеден, че просто това е пътят - друг път няма.
|