Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "ПРОБЛЕМЪТ "НАДБАВКИ" В КРАЯ НА ГОДИНАТА"
(брой: 2002/10, автор:Райна Начева)


ПРОБЛЕМЪТ "НАДБАВКИ" В КРАЯ НА ГОДИНАТА


Надбавките/надценките са елемент на продажната цена на стоките и кухненската продукция в предприятията за търговия на дребно и в ресторантьорството. Те трябва да осигурят прихода, който да покрие разходите за дейността на предприятието и да му осигурят печалба. Проблемът, който този толкова естествен за продажната цена елемент поражда, идва от това, че в посочените дейности продажната цена на стоките и кухненската продукция се приема и като тяхна отчетна цена. Причините са известни: невъзможност да се документират продажбите по видове стоки поради широката номенклатура на стоките в обектите на търговската мрежа и масовият характер на продажбите на дребно, в резултат на което не може да се осъществи количествено аналитично отчитане на стоките в магазините. В ресторантьорството проблемът се усложнява и от това, че поради едновременното протичане по място и по време на производството, продажбата и консумацията на кухненската продукция не може да се отчитат отделно разходите за нейното производство от останалите разходи за дейността. Тъй като не се създава информация за разходите за производството на кухненската продукция, а ако такава се създава тя е с голяма доза условност, не се отчита и самата произведена продукция. В резултат на това се изписват счетоводно не вложените в продукцията продукти, а продадените продукти във вид на ястия.
Липсата на количествено аналитично отчитане препятства прилагането на методите за оценяване на продадените и потребените стоки и продукти по историческата им цена, а следователно и нейното използване в качеството на тяхна отчетна цена. Това неудобство се преодолява с възприемането за отчетна цена на продажната цена на стоките и продуктите. В резултат на това и приходът, и разходът на стоките се оценяват по една и съща цена, като следствие от това салдото по с/ка Стоки може да изрази действителния обем на материалната отговорност на длъжностните лица и, накрая, създава се възможност да се оценяват и да се изписват продадените стоки и продукти от обектите.
Въпреки обективната необходимост от използването на продажната цена при текущото отчитане на стоките и на продуктите в магазините и в обектите за хранене и развлечения, разпоредба за това у нас няма дори и в новоприетия НСС 2 Стоково-материални запаси. В резултат в практиката съществуват редица самодейни решения, които не във всички случаи са издържани методически. Но тяхното битуване потвърждава недвусмислено реалната необходимост от възприемането на друга отчетна цена при текущото отчитане на стоките и стоковите операции в посочените дейности.
Отстъплението от историческата цена има и някои неудобства. Главното от тях е, че се нарушава операционно-резултатният характер на с/ка Приходи от продажби на стоки поради това, че и приходът от продажбите, и себестойността на продажбите се отчитат по нея по продажната стойност на продадените стоки. Другото неудобство се изразява в това, че салдото по с/ка Стоки се определя по продажната цена на стоките в противоречие с изискването за представяне на активите в баланса по нетната им стойност. Затруднява се, на следващо място, текущото отчитане на загубите на стоки и продукти, които, както е известно, се поемат от предприятието по тяхната доставна стойност. И накрая, усложнява се процесът на отчитането на стоките и стоковите операции, защото приемането на продажната цена като тяхна отчетна цена налага да се отчитат счетоводно и калкулираните в нея надбавки/надценки и ДДС за продажбите. За целта се използват две пасивни корективни сметки към с/ка Стоки с примерното наименование с/ка Надбавки/надценки в цените на стоките (и продуктите) и с/ка ДДС в цените на стоките(и продуктите). Сметките се кредитират със сумата на надбавките/надценките и на ДДС за продажбите, включени в цената на постъпилите стоки и продукти в магазините и в ресторантите и се дебитират със сумата на надбавките/надценките и ДДС, отнасящи се за продадените и за изписаните по други поводи стоки и продукти от магазините и ресторантите. Салдото по сметките трябва да показва сумата на корективите, отнасящи се за наличните стоки и продукти в магазините и ресторантите в края на периода.
Тук трябва да поясним, че в ресторантьорството този начин на оценяване на продуктите и стоките в обектите за хранене и развлечения се прилага в предприятията, в които е прието главният готвач да носи материална отговорност за продуктите и стоките, постъпили в кухнята към обекта. Тъй като производството на кухненската продукция не се отчита счетоводно, продуктите се зачисляват още при постъпването им в кухнята по цената, по която ще се продават преработени в ястия. Това позволява да се калкулира непосредствено продажната цена на ястията независимо от отчитането на разходите за тяхното изготвяне. Така се осигурява единство на оценката за прихода и за разхода на продуктите и става възможно да се наблюдава по счетоводен път обемът на материалната отговорност на главния готвач.
В предприятията от ресторантьорството, в които е прието главният готвач да не е материално отговорно лице, продуктите за производството на кухненска продукция постъпват в склада на предприятието и оттам се отпускат в кухнята в количествата, необходими за дневното меню. Главният готвач се контролира за пълното влагане на получените за деня продукти в ястията. Продуктите в този случай се отчитат счетоводно само в склада и не като стоки, а като материали. Отпуснатите за деня продукти се изписват от склада и се отчитат като разход за дейността по икономически елемент и по предназначение. Тази организация на движението на продуктите не предполага използването на цена, различна от историческата, защото позволява тяхното количествено аналитично отчитане.
По смисъла на Закона за счетоводството и на приложимите национални счетоводни стандарти не се изключва възприемането на друг ред за вътрешно текущо отчитане на стопанските операции, когато това се налага от конкретните условия на дейността. Към това допускане може спокойно да се причисли и възприемането на продажната цена при текущото отчитане на стоките и стоковите операции в посочените дейности. В края на периода трябва да се възстанови операционно-резултатният характер на с/ка Приходи от продажби на стоки, а наличните стоки да се представят в баланса по нетната им стойност. Това именно поражда проблема "надбавки/надценки" в края на периода. Тогава трябва да се определи сумата на надбавките/надценките в стойността на продадените стоки и продукти и с нея да се коригира себестойността на продажбите по дебита на с/ка Приходи от продажби на стоки, както и сумата на надбавките/надценките в стойността на наличните в края на периода стоки и продукти и с нея да се коригира сумата на салдото по с/ка Стоки. Самото определяне на посочените суми се затруднява по две причини. Първата произтича от начина на калкулиране на продажната цена, а втората - от нееднаквата ставка на надбавката/надценката за различните видове и групи стоки, съответно за различните категории на заведенията. Това налага използването на подходящи методи за определяне на търсените величини.
Продажната цена на стоките и продуктите в магазините и в заведенията за хранене се определя по следната най-обща схема:

Покупна стойност на стоките (продуктите)
% надбавка (надценка за производство,
................ лв.
продажба и обслужване), определена на нейна основа .................лв.
транспортни и други разходи по доставката .................лв.
Стойност по продажна цена за предприятието .................лв.
% ДДС за продажбите .................лв.
Стойност по цена за населението .................лв.


Определянето на сумите на двата коректива в стойността на продадените и на наличните в края на периода стоки и продукти се извършва в обратен ред, т.е. първо се определя по правилото "над сто" сумата на ДДС в стойността на продадените и на наличните стоки и продукти. Така определените суми на ДДС се спадат от отчетната стойност на продадените и на наличните продукти и стоки за да се определи тяхната стойност по цена на дребно (продажната цена за предприятието). Тя е базата за определяне на сумата на надбавките/надценките, тъй като те са елемент на тази именно цена. Но в нея са включени и доставните разходи и това води до известно изкривяване на търсените суми на надбавките/надценките.
В практиката у нас се прилагат два метода за определяне на сумата на надбавките/надценките в стойността на продадените и на наличните стоки и продукти. Това са методът на средния процент на надбавките/надценките и методът на надбавките/надценките за наличните стоки и продукти.
Ще илюстрираме същността на методите на основата на следната примерна информация за оборотите към 31.12. по нужните за целта сметки в едно търговско предприятие.

Наименование на сметките С - до 1.01 Обороти Сбор
  Д-т К-т Д-т К-т Д-т К-т
Стоки 19200 - 53700 50100 72900 50100
Надбавки в цените       
на стоките - 3000 - 8350 - 11350
ДДС в цените       
на стоките - 3200 - 8950 - 12150
Приходи от продажби       
на стоки - - 50100 41750 - -


В края на периода следва:
1. Да се определи сумата на ДДС в отчетната стойност (себестойността) на продадените през периода стоки и в нейния размер да се изпише ДДС за продажбите,калкулиран в цената на постъпилите през периода стоки, както и да се коригира дебитният оборот по с/ка Приходи от продажби на стоки.
2. Да се определи сумата на надбавките, отнасящи се за продадените стоки, и в нейния размер да се намали сумата на начислените надбавки през периода, както и да се коригира дебитният оборот по с/ка Приходи от продажби на стоки.
3. Да се определи нетната (доставната) стойност на наличните стоки в края на периода.
По т.1: ;
Сума на ДДС за продадените стоки=
50100х20  

= 8350
120  



За изписване на ДДС за продадените стоки от корективната сметка и за коригиране в неговия размер на дебитния оборот по с/ка Приходи от продажби на стоки се съставя следната статия (по способа на червеното сторно, за да не се замърси кредитният оборот по сметката):
Дебит с/ка Приходи от продажби на стоки
    Кредит с/ка ДДС в цените на стоките
По т.2:
Определяне на сумата на надбавките за продадените стоки по метода "среден процент на надбавките". То протича последователно през следните етапи:
- Определя се сумата на дебитния сбор по с/ка Стоки по цена на дребно (продажна цена за предприятието), т.е. без ДДС, както следва (според данните в примера):
  72900 х 20  
72900 -
= 72900 - 12150 = 60750
  120  


- Определя се доставната стойност на стоките, които са били на разположение през периода, като от сумата на дебитния сбор по с/ка Стоки без ДДС се спадне сумата на надбавките за периода (кредитен сбор по с/ка Надбавки в цените на стоките. Според данните в примера търсената доставна стойност е 49 400 лв. (60 750 - 11 350).
- Определя се средният процент на надбавките за периода спрямо доставната стойност на стоките за периода:
Среден процент на надбавките =
11 350 х 100  

= 22,98
49 400  


- Определя се сумата на реализираните надбавки в продажната стойност на продадените стоки (без ДДС) по правилото "над сто"както следва:
Сума на надбавките =
(50 100 - 8350) х 22,98  

= 7801,39
122,98  


Надбавките за продадените стоки се изписват от с/ка Надбавки в цените на стоките и в техния размер се коригира дебитниян оборот по с/ка Приходи от продажби на стоки (по способа на червеното сторно) със статията:
Дебит с/ка Приходи от продажби
на стоки
    Кредит с/ка Надбавки в цените
    на стоките

В резултат на съставените счетоводни статии положението по засегнатите в тях сметки е следното:
С/ка Надбавки в
Д-т цените на К-т
С/ка ДДС в цените Д-т на стокитеК-т С/ка Приходи от Д-т продажби на К-т
  С-до 3000,00           8350,00 С-до 3200,00           8950,00 50100,00 41750,00
11350,00
( 7801,39)
12150,00
(8350,00)
(8350,00)
(7801,39)
С-до3548,61 С-до3800,00 33948,61 41750,00


Както се вижда, извършените корекции на дебитния оборот на с/ка Приходи от продажби на стоки сведоха отчетната стойност на продадените стоки до тяхната доставна стойност и с това сметката възстанови операционно-резултатния си характер. Резултат от корекциите освен това е и свеждането на салдата по корективните сметки към с/ка Стоки до размера на корективите (надбавки и ДДС за продажбите), отнасящи се за наличните стоки в края на периода. С тяхна помощ ще се определи нетната стойност на салдото по с/ка Стоки.
В нашия случай тя е:
22 800,00 - (3548,61 3800,00) = 15451,39 лв.
С тази сума стоките ще се представят в баланса. Определяне на сумата на надбавките за продадените стоки чрез сумата на надбавките за наличните стоки. При прилагането на този метод първо се определя колко надбавки трябва да останат за наличните стоки в края на периода. Надбавките за продадените стоки се определят като разлика между сумата на наличните надбавки към момента (салдото по с/ка Надбавки в цените на стоките) и надбавките, оставащи за наличните стоки. С така определената сума се съставя известната вече коригираща статия.
Сумата на надбавките за наличните стоки се установява, като се намери колко лева надбавки има в един лев стоки и полученото се умножи по сумата на наличните стоки в края на периода. За целта общата сума на надбавките за периода (кредитен сбор по с/ка Надбавки в цените на стоките) се отнася към общата сума на стоките за периода по цени на дребно (дебитен сбор по с/ка Стоки, намален с начисления ДДС за продажбите) и полученото се умножи на стойността на наличните стоки в края на периода (салдо по с/ка Стоки) по цени на дребно, т.е. без съдържащия се в нея ДДС за продажбите. Според нашите данни процесът ще протече така:
- Дебитен сбор по с/ка Стоки, намален с ДДС за продажбите     60 750 лв.
(виж изчислението по предходния метод);
- Салдо по с/ка Стоки без ДДС     19 000 лв.

(по данни от таблицата салдото по с/ка Стоки по цена за населението е 22 800 лв., а по цена на дребно =
  22 800 x 20  
22 800 -
= 22 800 -3800 = 19 000
  120  
Надбавки за наличните стоки =
11 350 х 19 000  

= 3549,80 лв
60 750  
Надбавки за продадените стоки = 11 350 - 3549,80 = 7800,20 лв.

С последната сума ще се състави червената сторнировъчна статия за изписване на надбавките за продадените стоки и за коригиране на дебитния оборот по с/ка Приходи от продажби на стоки. След тази статия по с/ка Надбавки в цените на стоките ще остане салдо на сума 3549,80 лв. Доставната стойност на наличните стоки съответно ще е 15 450,20 лв.
Както се вижда, разлика в търсените суми при единия и при другия метод фактически няма. Но и при двата метода търсените величини не са абсолютно точни, а това ще се отрази и на точността на определения на тяхна основа финансов резултат.
Следва да отбележим, че в МСС 2 Стоково-материални запаси се приема използването на метода "цени на дребно" най-вече в търговските предприятия, но всъщност става въпрос не за отчитане на стоките по цени на дребно, а за специфичен метод за определяне на доставната стойност (себестойността) на крайните стокови наличности, за да се избегне необходимото иначе връщане към първичните
документи, обосновали заприходяването на стоките. Можем да приемем по хода на изложението в стандарта, че прилагането на метода "цена на дребно" произтича именно от отчитането на стоките в магазините по цена на дребно. Но този ред на отчитане на стоките не е предмет на разглеждане в стандарта, тъй като главното внимание в него, пък и в останалите МСС, е върху представянето на информацията във финансовия отчет, а не върху нейното текущо създаване.
За целите на метода "цена на дребно" се определя съотношението "себестойност към цена на дребно" и с получения коефициент, който условно можем да наречем коефициент на себестойността (историческата стойност) на стоките в цената на дребно, се определя себестойността на наличните стоки в края на периода. Методът "цена на дребно" при това се прилага в три разновидности според предположението за потока на разходите: ФИФО себестойност, средна цена и ЛИФО себестойност. За целите на нашата разработка ще се ограничим само върху първите два метода.
При метода ФИФО себестойност се изхожда от предположението,че крайните наличности се определят от последните покупки. Затова споменатият коефициент се определя чрез съотношението "себестойност на постъпилите стоки през периода - продажби по цени на дребно през периода"
При метода средна цена се изхожда от предположението, че крайните наличности се състоят от всичките постъпили стоки през периода и затова коефициентът на себестойността се определя като съотношение между себестойността на всички разполагаеми стоки през периода (налични в началото плюс постъпили през периода) и стойността по цени на дребно на тези стоки.
Ще поясним изложеното със следния условен пример:

 ФИФО себестойностСредна стойност
по себес/ст по ц.дребно по себес/ст по ц.дребно
Налични в началото 200 000 300 000 200 000 300 000
Постъпили през периода 700 000 1 000 000 700 000 1 000 000
Всичко разполагаеми 900 000 1 300 000 900 000 1 300 000
Продадени през периода  800 000  800 000
Налични в края на периода  500 000  500 000
Коефициент 700 000 900 000

=0,87
= 0,69
800 000 1 300 000
Наличност в края по
Себестойност
500 000 х 0,87 = 435 000 500 000 х 0,69 = 345 000


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.