Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: "УВЕКОВЕЧЕНИЯТ ИЗМАМНИК"
(брой: 2001/4, автор:Лиляна Спасова)


УВЕКОВЕЧЕНИЯТ ИЗМАМНИК

В лондонския музей на мадам Тюсо наред с восъчните кукли на знаменитости като Волтер и Франклин може да се види и снажната фигура на мъж с вид на денди и славянското име Александър Стависки. Това е куклата на родения в Украйна евреин Стависки - финансов гений и мошеник, предизвикал падането на две френски правителства. Крахът на неговите злополучни пирамидални творения и последвалите го правителствени оставки се оценява като един от най-големите финансово-политически скандали на Франция. Развитието на скандала и последвалите го обществени реакции (без оставките) приличат неимоверно много на тези, с които и у нас завършва изцеждането на пари от лековерни.
Стависки е роден през 1886 г. в украинското село Свободка. Детството му преминава в скитане из Европа, докато накрая семейството му се установява в еврейското гето на Париж. Желанието на баща му е да го направи лекар, но Александър има предпочитания към актьорската професия. Талантът му обаче е на ниво самодейност и се проявява единствено в местните локали. По време на Първата световна война той попада в чуждестранния легион, а след войната се запознава с актрисата Жана Блох и с нейни пари открива кабаре. За кратко време пропилява всичко и наскоро след това се включва в търговията с наркотици. В нея той придобива знания и пари, които впоследствие използва за организиране на далеч по-мащабни далавери. През 1926 г. Стависки е арестуван с обвинение за мошеничество в особено големи размери. Сумата, за която го обвиняват, е 20 млн. франка, но въпреки това полицията го пуска под гаранция. Свободата развихря "финансовия му гений" и той подготвя "удара на живота си".
Александър се готви внимателно. В удара му са ангажирани порочни политици и общественици, банки еднодневки, осигурителни дружества наивници и, разбира се, индивидуални лапнишарани. Без тяхното лековерие неговият пирамидален механизъм за доене на пари не би могъл да заработи.
При подготовката всичко си идва на мястото и през 1928 г. Стависки създава търговско дружество "Алекс", а наскоро след това и компания, наречена "Поземлена". Компанията афишира намерения за "мащабно строителство на терени по атлантическото крайбрежие".
Пръв прицел на нейната дейност е градчето Байон на Бискайския залив. Там Стависки се свързва с кмета Гара и с някой си Тисие, с които договаря учредяването на общинска банка. За първоначалния капитал на банката Стависки се "бърка"с 200 хил. франка. Тисие става директор, а Гари оглавява управителния й съвет. Конците дърпа Стависки.
Лентата е прерязана през 1931 г. и финансовото предприятие започва да набира капитал срещу ценни книжа. Срещу своите пари вложителите получават бонове и обещания за дивиденти. Скоро по този начин се събират 200 млн. франка. С част от парите Стависки продължава да разширява своята пирамидална постройка. Той открива каса за кредитиране, наречена "Автономна каса за кредитиране на големи международни предприятия". Негови клиенти са не само отделни наивни инвеститори, но и няколко осигурителни дружества, в които са вложени парите на голям брой спестители от средната класа на Франция.
Касата има задача да изсмуче от наивниците нови капитали, с които да поеме плащанията на Байонската банка. Тя издава дългосрочни облигации с 10-годишен матуритет. Облигациите са сконтово-лихвени. При номинал 1000 франка всяка от тях се продава с отстъпка за 965 франка, като е обещано, че след 10 години притежателят й ще получи 1400 франка. Това прави 5.5% годишна лихва.
Пружината на измамния механизъм е навита за дългосрочни действия и Александър Стависки, наричан още "Саша", започва да живее. Живее с жест. "Той бе крал на Париж, дук на Довил, княз на Кан и император на измамниците"- величае го биографът му Пол Ланглоа.

Наистина Саша пръска парите на наивниците с показна и безсмислена щедрост на фараон, чиито дни свършват утре. Прекарва времето си в лъскави заведения и по скъпи курорти. Кара най-елегантния автомобил в Париж, а след него се движи луксозна лимузина, в която се вози бомбето му. Това би могло да продължи с години, ако не бил лошият шанс.
Лошият шанс разклатил египетското творение на Саша и само за дни то се сгромолясало като картонена кула. По-късно симпатизиращите на Стависки твърдят, че "лошият шанс" бил предварително организиран от негови зложелатели и от опозицията.
През септември 1933 г. едно осигурително дружество предявило на Байонската банка за осребряване бонове на стойност 8 млн. франка. Директорът й Тисие не могъл да плати и се помъчил да отложи операцията с мъгливите обяснения, че парите на банката са ангажирани в голяма партида диаманти, чиято реализация се бави. Следва скандал, който разкрива, че хартийките, които е раздала банката на инвеститорите си, са без покритие. Всички вложители хукват да търсят парите си и положението става критично. Стависки изчезва. Носят се слухове, според които той е забягнал с параход ту в Гърция, ту в Лисабон.
Всъщност Стависки не напуска Франция. Той се крие в малкото селце Сервоц под фалшивото име Рафаел Пети. В първите дни на новата 1934 г. тайнственият Пети напуска селището, а на 9 януари парижките вестници публикуват новината за самоубийството на Стависки. Съобщението им гласи: "Вчера след пладне в малка вила в град Шамони с един изстрел в главата се самоуби Александър Стависки - Саша".
Следва огромен скандал. Ситуацията е изключително деликатна. В аферата са замесени и висши политици. Кметът на Байон е и депутат, а бивш министър е препоръчал на осигурителните дружества хартийките на Стависки като сигурни ценни книжа с голяма доходност.
По това време във Франция е на власт Радикалсоциалистическата партия, чийто лидер Камил Шотан е министър-председател. Скандалът довежда до падането на неговия кабинет. На 11 януари председателят на Камарата на депутатите Фернан Буисон пита: "Ще продължават ли да бъдат плячка на дръзки мошеници честните спестявания, на които държавата разчита в момента, за да се справи с огромния си дълг и да спаси своята икономическа независимост?" "По време, когато народните маси страдат от големи материални лишения, те не знаят на кого да вярват - продължава Буисон. - Ако не бъдат взети мерки, утре ние може да бъдем принудени да признаем, че те са били прави." (Познат рефрен!)
Докато Буисон говори на депутатите, пред сградата на парламента крещи тълпа от измамени вложители. Те се чувстват измамени и от Стависки, и от правителството. Разпространява се слухът, че властта е "помогнала" на Стависки да се "самоубие", за да не разкрие връзките й с неговите пирамиди. Това задълбочава скандала и на 28 януари кабинетът на Шотан си подава оставката. В премиерското кресло сяда неговият съпартиец Едуард Даладие.
Уличните вълнения обаче продължават. Версията за принудителното "самоубийство" на Стависки търси доказателства в несъответствията на официалната версия. А несъответствия наистина има. Според официалните съобщения той е намерен да агонизира на пода с окървавено дясно слепоочие, а е държал пистолета в лявата си ръка. Куршумът е минал през главата му отдолу нагоре и се е забил в стената на височина 1.34 м, а "фараонът" е бил снажен мъж, висок един и осемдесет. "Ако, когато се е застрелял, е бил седнал или легнал в леглото (а само при това положение куршумът би могъл да се намира на такава височина), то тогава защо е намерен проснат по гръб на пода?"- пита парижкото списание "Вю".
Междувременно тълпата пред парламента расте. В нея наред с измамените вложители се смесват и хора от опозицията, които използват скандала, за да се разправят с политическите си противници. Грандиозната демонстрация завършва със стрелба, след която пред парламента остават да лежат 15 трупа. "Крадци! Убийци! Вървете си!"- скандира тълпата. На 6 януари 1934 г. пада и кабинетът на Даладие. (Какви малодушни правителства! Днешните са къде- къде по-упорити).
Неизяснените обстоятелства около мистериозната смърт на Стависки и наивната увереност на тълпата, че "той бе добро момче и ако беше жив, щеше да ни върне парите, превръщат Стависки в легенда. Така още през 1934 г. восъчната му фигура е поставена в музея на мадам Тюсо и е увековечен престъпният гений на този изпечен мошеник. Увековечен е наред с фигурите на знаменитости като Волтер и Франклин. Това потвърждава, че паметта на човечеството е или къса, или порочна. А може би и двете.


Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.