|
Един от най-големите проблеми на България в прехода от социалистическо стопанство към пазарна икономика е инвестирането на свежи пари в преструктуриращите се отрасли. Най-засегнато в това отношение се оказа селското стопанство. То бе подложено на революционни промени и едновременно с това на него се разчиташе да гарантира оцеляването на населението.
Оттеглянето на държавата от субсидиране на производството, либерализацията на цените, земеделската реформа, обедняването, миграционните процеси, ниската производителност и колапсън на банковата система поставиха този отрасъл в изключително трудна ситуация. Необходима бе стратегия и национален план, включващ широк кръг от мерки за преодоляване на изостаналостта на отрасъла. Необходими са директни инвестиции за бързо развитие на всички сектори. Без това присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС) не би било възможно. Селскостопанската политика на България и пазарът ни трябва да отговарят на изискванията на общата селскостопанска политика и единния вътрешен пазар на ЕС. За тази цел Европейската комисия още преди няколко години създаде концепцията за т.нар. предсъединителни фондове. САПАРД е програма, предоставяща директни субсидии за подготовка на селските стопанства на страните кандидатки за присъединяването им към ЕС.
България е първата страна от страните кандидатки, която ще се възползва от тази целева субсидия за развитие на селското стопанство. Програмата ще стартира през 2001 г. с натрупан фонд от над 105 млн.евро, който трябва да се усвои до края на годината. Размерът на помощта за всяка следваща година ще бъде над 52 млн. евро. Срокът на действие на програмата е до 2006 г.
Този ресурс ще изиграе важна роля за из-правяне на българското земеделие на крака. Това може да стане само ако тази помощ бъде използвана ефективно. Ефективността зависи както от държавата и създадената от нея организация, така и от зрелостта на отделните селскостопански производители. Възниква въпросът готови ли са те да бъдат разумни инвеститори, създаващи модерно земеделие, конкурентно на европейските пазари? В състояние ли е правителството да осигури своевременно, пълно и икономически целесъобразно оползотворяване на европейските субсидии както за 2001 г., така и всяка следваща година до 2006 г. ?
Настоящата статия се опитва да отговори на тези въпроси и да представи мнението и препоръките на авторите й към всички читатели на това списание, имащи отношение към САПАРД като потенциални инвеститори.
Същност
на програмата
Повечето от читателите, интересуващи се от тази проблематика, са запознати със същността на програмата. Ще се финансират проекти в частния сектор (с не повече от 25% държавно участие) по четири приоритетни направления на селското стопанство (мерки), отговарящи на приетия на 13.09.2000 г. в Брюксел национален план за развитие на земеделието и селските райони. Помощта е безвъзмездна и е до 50% от инвестиционните разходи, т.е. от стойността на инвестицинните проекти.
Това означава, че за тази година нашите частни селскостопански производители трябва да генерират, а държавата трябва да обработи и да осъществи финансирането на изключително голямо разнообразие от проекти на стойност над 210 милиона евро.
Това могат да бъдат проекти за подобряване на качеството и технологиите за производство на селскостопански продукти в такива сектори като мляко и млекопроизводство, месо и месопроизводство, трайни насаждения, зеленчуци и цветя, зърнени и маслодайни култури, тютюн и памук (мярка 01). Други проекти ще бъдат предназначени за подобряване на качеството, представянето и опаковката, внедряването на нови технологии, свързани със защита на околната среда, мониторинга на качествените и здравни изисквания и подобряване използването на субпродуктите чрез обработка на отпадъците за сектори като вино, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо, рибарство и аквакултури (мярка 02). Това могат да бъдат и проекти за укрепване на икономиките в селските райони, подобряване на условията за работа, намаляване на миграцията чрез развитие на малки и средни предприятия в области като селски туризъм, местно занаятчийство, дървопреработване и биогорива, бубарство, пчеларство, коневъдство, аквакултури, риболовен туризъм, гъбопроизводство, преработка на етерично-маслени култури, билки и гъби (мярка 03). Целево ще се насърчава и създаването на организации на земеделски производители, като се поемат разходите по учредяването и оперативните разходи за първите пет години след одобряването им от програмата (мярка 04).
За всяка мярка са предвидени конкретни изисквания и допустими инвестиции. Минималният размер на разходите, покривани по схемата на САПАРД, е 1000 евро, а максималният - 1 500 000 евро. Максималният срок за реализация на всяка отделна инвестиция е 24 месеца. В рамките на срока на програмата до 2006 г. един и същ инвеститор може да бъде финансиран до 5 пъти, като общата сума на утвърдените инвестиции не може да надхвърля максималния размер, определен във финансовите условия на всяка мярка.
Характерен момент по условията за финансиране е изискването средствата по САПАРД да се отпускат след реалното осъществяване на инвестицията. Това изискване предизвика много дискусии и противоречиви тълкувания. Очевидно е желанието на ЕС да не налива средства там, където може да няма реална полза от тях. Програмата ще постигне целите си, ако в България се намерят достатъчно земеделски стопани, които притежават необходимия минимум от собствени средства и/или ако банковата система успее да осигури необходимия кредитен ресурс, за да стартират проектите.
И двете условия са проблематични. Въпреки това авторите считат, че в България има достатъчно инвеститори, способни да стартират проектите си със собствени и/или с привлечени от банките средства. Банковият сектор постепенно се оживява и все повече ще ставаме свидетели на борба за привличане на добрите и надеждни кредитополучатели. В това отношение кандидатите по САПАРД ще бъдат наистина добри клиенти, тъй като половината от кредитния риск се поема от САПАРД. В пресата бяха изнесени факти за наличие на разбиране и на положително отношение на повечето от големите банки в страната.
Готовността
на администрацията
Ако всичко върви добре, би трябвало през 2001 г. да бъдат одобрени и финансирани най-малко 4000 проекта от най-различно естество и размер на инвестициите. Като се вземе предвид, че продължителността на някои инвестиции може да достигне и до предвидения максимален срок до 24 месеца, можем да предположим какви усилия трябва да положи държавата, за да усвои планираните над 105 млн. евро субсидии.
За да се справи с кратките срокове и с това разнообразие от проекти и да осигури ефективното усвояване на помощта по САПАРД, правителството трябва да създаде много добра организация за изпълняване на функциите по прилагане на програмата и за изплащане на средствата.
Към момента все още са много неизвестните около процедурите по отпускането на финансовата помощ. Съществуващите нормативни актове, както и издадените и разпространени информационни материали, не дават достатъчна яснота по редица проблеми, свързани с кандидатстването и получаването на средствата.
Независимо от това може да се каже, че с ПМС № 132 от 14.07.2000 г. за възлагане на функции по изпълнение на Специалната програма на ЕС за присъединяване в областта на земеделието и селските райони (САПАРД) (ДВ, бр.59 от 2000 г.) и с Наредба № 33 от 4.12.2000 г. за условията и реда за акредитация на функционална структура по Специалната програма на ЕС за присъединяване в областа на земеделието и селските райони (ДВ, бр.100 от 2000 г.) са поставени основите на организацията за работа на програмата в България. Предстои да излезе Наредба за условията и реда за предоставяне на финансовата помощ. Министрите на финансите и на земеделието като компетентен по програмата орган вече акредитираха съществуващия Държавен фонд "Земеделие" като функционална структура по САПАРД. Фондът има вече натрупан опит от работа със земеделски стопани и създава впечатление за наличие на голяма степен на готовност за стартиране на функцията по прилагане на програмата още през февруари. Организират се съответните отдели, изготвят се длъжностни характеристики, разработват се вътрешни правилници и се набира и обучава персонал.
Създаден ли е ефективен механизъм за осигуряване на обективност и прозрачност в работата на фонда?
На пръв поглед такъв е създаден чрез Наредба № 33 и вероятно ще бъде окончателно уточнен в новата наредба. Работата на всеки служител ще подлежи на контрол от по-старши по длъжност и ще се отчита със специален контролен лист. Въвежда се система за ротация на служителите. Създава се отдел за вътрешен контрол, който е независим от другите отдели. Предвижда се цялата документация да се обработва чрез единна информационна система, достъпът до която ще бъде добре защитен. Осигурени са условия за извършване на инспекция, в т.ч. и от мандатни служители на ЕС. Въвеждат се обществените поръчки за доставки по САПАРД, осъществими при условия и ред договорени с Европейската комисия.
Какво би трябвало да знаят на този етап потенциалните кандидати за финансиране?
Документите за кандидатстване (общите за всички сектори документи са 36 на брой, а за отделните сектори се изискват още около 8-10 специфични документа) ще се подават в Областните дирекции на фонда. Служителите там ще извършват проверка на място, ще окомплектоват изискуемите документи и ще ги предават със съответното становище за одобрение или отхвърляне до Централното управление в София. Към това управление ще работи комисия или комисии (очаква се, че комисия ще има за всяка една от четирите мерки), която периодично ще се събира и ще разглежда подадените от дирекциите проекти. Комисията ще подготвя предложения за приемане или отхвърляне на предложенията за финансиране въз основа на предварително изработени условия за финансова помощ и критерии за оценка. Един от важните критерии ще бъде делът на участието със собствени средства. При равни други условия предимство ще имат кандидатите с по-голямо собствено участие.
Важно е да се знае все пак, че решаващ глас за приемане или отхвърляне на проекта ще има изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". Въобще правят впечатление големите правомощия, които се предвиждат за него. Той одобрява вътрешните правила, наредбата за условията и реда и което е много важно - назначава и комисията, която ще разглежда предложенията. Изпълнителният директор може да приеме или отхвърли предлагания проект независимо от мнението на комисията.
Недоволните от решенията на комисията и/или на изпълнителния директор ще могат да обжалват по реда на Закона за административното производство. Не е ясно дали в очакваните нови нормативни документи ще има и друг ред за обжалване. Би било добре при наличието на големи противоречия да може да се ползва възможността за предизвикване на инспекция по линия на компетентния орган или от Европейската комисия.
След одобряване на проектите от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" между него и кандидатите се подписва договор. Много от селските стопани се опасяват, че въпреки одобрението на проекта им и подписания договор може да им бъде отказано финансиране след реализирането на инвестицията. Към договора ще има подробна инвестиционна програма. Трябва да се обърне голямо внимание на тази програма, защото според нас тя ще бъде най-силният аргумент за признаване и отпускане на финансовата помощ по програмата след реализацията на проекта. За да няма проблеми по признаването на разходите, трябва да се подготви именно тази програма и график за реализация на инвестицията и е добре да се знае кои разходи са признавани за присъщи по програмата. Не смятаме, че при спазването на тези условия могат да се появят проблеми с финансирането.
За да получи финансирането, всеки кандидат, приключил проекта си подава заявка до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" придружена с посочени в наредбата документи, удостоверяващи реализацията на инвестицията. Предвижда се активите, предмет на финансиране по програмата, да бъдат застраховани в полза на ДФ "Земеделие" срещу конкретно посочени рискове. Веднъж получил финансиране по програмата, ползвателят ще бъде задължен да предоставя информация и да оказва съдействие на длъжностните лица и представителите на Европейската комисия. Той няма да има право да преотстъпва придобитите активи на трети лица и няма да може да извършва сделки на разпореждане с тях. Ако не се създаде специален гаранционен фонд, тези разпоредби ще създадат проблеми при работата с банките, защото тези активи ще бъдат необходими за обезпечаване на кредитите.
Както се вижда, държавата се подготвя за реализация на програмата. Независимо от това не са лишени от основания съмненията дали при наличието на всички тези процедури, ограничения, условия и критерии ще се осигури ефективното отпускане на тази доста голяма сума, предоставена от ЕС. Още повече пословично известни са трудностите на държавната администрация да привлича към себе си опитни и компетентни специалисти. Освен това всеобщо известно е, че средното ниво на квалификация, компетентност и мениджърски умения на инвеститорите в селското стопанство е едно от най-ниските в страната и това допълнително усложнява процеса на финансиране. Ето защо би било добре във фонда и областните агенции да работят експерти, способни да се справят с динамиката и разнообразието на проблемите, възникващи при финансирането на частни проекти.
Инвестиционната готовност
на селските стопани
Готовността на частните селскостопански инвеститори за успешно участие в програмата би трябвало да се разглежда в два аспекта:
процедурен и
финансово-икономически
Процедурната готовност означава отлично познаване на нормативните документи. Всеки инвеститор трябва да е наясно дали може да бъде кандидат за финансиране по САПАРД, отговаря ли неговият проект на критериите за финансиране, може ли да осигури изискуемата информация и да подготви необходимите документи, какви са правата и задълженията му при подписване на договор с ДФ "Земеделие", как ще се получи субсидията и как ще отговори на изискванията за слединвестиционен контрол. На част от тези въпроси бе посветена предишната част на статията.
Финансово-икономическата готовност означава кандидатът да има яснота за това какъв проект се нуждае от финансиране, какъв е подходящият размер на инвестицията, за каква част от него ще се иска субсидия от САПАРД, как ще осигури първоначалното финансиране на проекта, как ще се разработи инвестиционният проект и бизнеспланът, кои са разходите, които ще бъдат признати по програмата.
Още в момента на възникване на идеята за проект много е важно да се извърши анализ на инвестицията и да се прецени нейната икономическа целесъобразност. Това е от особена важност за по-големите инвестиции, където е необходимо изработването на технологични проекти и наемането на финансови консултанти. САПАРД ще изисква от инвеститорите класически бизнеспланове и те ще бъдат основата за вземане на решение за финансиране на проектите.
При проектите, чието първоначално финансиране ще се осъществи от кредитна институция, инвеститорът трябва да подготви бизнесплана си така, че той да може да посрещне критериите не само на САПАРД, но и на кредитиращата институция. Нека имаме предвид, че въпреки обещаната подкрепа банките ще оценяват проекта предимно откъм кредитоспособността на инвеститорите и техните обезпечения. Субсидията на САПАРД значително ще подобри платежоспособността им и ще представлява своеобразно допълнително обезпечение за намаляване на кредитния риск на банките, но доказването на икономическата целесъобразност на проектите ще остане едно от най-важните им изисквания. Това означава професионализъм в подготовката на бизнесплановете, който може да се постигне и с помощта на консултанти.
В тази връзка нека припомним, че разходите за консултанти, юристи и проектанти се признават за присъщи и се покриват от САПАРД след одобрението на проекта и веднага след фактурирането на получените услуги. Това са единствените разходи (до 12% от общата стойност на проекта), за които няма да се изчаква приключването на инвестицията и 50% от тях ще се възстановяват на инвеститорите. Всички заявки за финансова помощ ще се предават в шестте регионални дирекции на ДФ "Земеделие".
Добрата подготовка изисква да се знае, че при просрочия в инвестиционните срокове САПАРД може да откаже помощта. Ето защо в бизнесплана един от основните документи трябва да бъде реалистичен и детайлизиран график за инвестиционния процес, а при по-сложните проекти дори и мрежов график.
След реализацията на инвестицията и на основа на договора за финансова помощ финансирането ще се извършва след проверка на платежните документи и оглед на място. Регионалните офиси на ДФ "Земеделие" ще определят размера на помощта на базата на анализа на направените разходи и тя ще се изплаща по определен ред.
За да няма изненади по признаването на направените разходи, бихме искали да коментираме кои са разходите, за които още отсега се знае, че няма да бъдат приемани. Това са закупуването на земя, данъци, мита и вносни такси, оперативните разходи, разходите за поддръжка, наеми и лизинг, закупуването на транспортни средства, банковите такси. Няма да се признават като разходи и тези, които са направени преди одобрението на проекта. Единствените предварителни разходи, които ще се субсидират, са тези за архитектурни, инженерни, консултантски и правни услуги, разходите за проучвания, придобиване на патенти и лицензи и всички други разходи, свързани с подготовката на проекта.
Важен критерий, който трябва добре да се знае от кандидатите, е, че САПАРД не финансира закупуването на оборудване втора ръка или чийто произход не е от страните от ЕС и страните, включени в програмата (България, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Словения, Полша, Румъния, Унгария и Чехия).
Освен това при закупуване на оборудване с цена над 10 000 евро се изисква да се представят поне 3 оферти от доставчици на такова оборудване.
САПАРД е едно ново и голямо предизвикателство към българското селско стопанство. Чрез нейното прилагане в България ще се влеят свежи пари и до 2006 г. ще бъдат ивършени нови инвестиции в селото за над 730 милиона евро. Така освен повишаване на конкурентоспособността на българските сел-скостопански продукти ще се повиши и жизненото ниво на живеещите в селата, ще се постигне адаптация на българското земеделие към това на ЕС, а това е една от важните стъпки за присъединяването на България в него.
Поради все още нестартиралата процедура по оценка, анализ и одобряване на проектите е възможно някои от постановките, посочени в тази статия, заложени в публикуваните или намиращите се в проектна фаза документи, да претърпят известно изменение. Това е неизбежен елемент от приспособяването на системата за субсидиране по програмата. За да бъдат готови за кандидатстване пред САПАРД, земеделските инвеститори трябва добре да се запознаят с условията и изискванията й. Необходимо е инвестиционните проекти да произтичат от реалните потребности, да се оценяват от гледна точка на икономическата им целесъобразност, отчитайки всички фактори: пазари и цени, суровинна обезпеченост, технологична обезпеченост, осигуреност с необходимия персонал, екологически аспекти и др.
Очевидно е, че без помощта на квалифицирани специалисти в съответните области - архитектура и строителство, технологии, правни въпроси, бизнесконсултанти и други, е трудно да бъде разработен качествен и печеливш проект. За тази цел програмата е предвидила съответните средства. Най-важното е генерирането на бизнесидея, която след детайлизиран анализ и планиране да прерасне в печеливш и възможен за одобрение от специалистите на САПАРД проект.
|