Електронно издание на списание "Данъчна практика"
- издавано от счетоводна къща "Аскана".
Статия: ""СЕБЕСТОЙНОСТТА" КАТО ДАНЪЧНА ОСНОВА ПО ЗДДС ПРИ "ПРОДАЖБА НА ЗАГУБА""
(брой: 2001/5, автор:Евгени Рангелов)


"СЕБЕСТОЙНОСТТА" КАТО ДАНЪЧНА ОСНОВА ПО ЗДДС ПРИ "ПРОДАЖБА НА ЗАГУБА"

ВЪПРОС: Моля за коментар на чл.29, ал.5 от ЗДДС относно това, как следва да се установява по счетоводен път данъчната основа за облагане на стоки и продукция (по себестойност) в случаите, когато в елементите на себестойността участват материални ценности от внос, при които митническата облагаема стойност е различна от доставната стойност по фактурата. Трябва ли да се правят допълнителни, извънсчетоводни справки за "коригирана" данъчна основа за целите на облагането по чл.29, ал.5 от ЗДДС. Основният ни въпрос е как счетоводно и единствено счетоводно да получаваме необходимата информация за нуждите на данъчното облагане с ДДС при случаите на "продажба на загуба".

Евгени Рангелов, магистър по финанси

Промяната на чл.29, ал.5 от ЗДДС (ДВ, бр.112 от 1999 г.) разшири приложното поле на данъчната норма. Към стоките, които не са дълготрайни материални активи, се добавиха и дълготрайните активи, а с промяната за 2001 г. (ДВ, бр.102 от 2000 г.) се внесе пояснение за понятието "себестойност".
Целта на чл.29, ал.5 от ЗДДС е ясна - да не се допусне начисляване на ДДС за облагаема доставка на стока върху данъчна основа, по-ниска от тази, върху която е ползван данъчен кредит при придобиването на стоката. По мнение на някои автори тази постановка не почива на икономическата логика, въпреки изключенията по ал.6, както и на принципите на шестата директива на Европейския съюз.
Независимо от оценките на проблема предприятията трябва да спазват данъчната норма на чл.29, ал.5 във вида, в който е в сила от 1.01.2001 г.
Буквалният прочит на ал.5 ни води до следните изводи:
- тя се прилага за всички "стоки" по смисъла на ЗДДС;
- данъчната основа при доставка на облагаеми стоки не може да бъде по-ниска от:
а) стойността на придобиване на стоката;
б) себестойността по смисъла на Закона за счетоводство на произведената стока;
в) данъчната основа на стоката при внос.
Следвателно задължение на предприятието е да сравни продажната цена на "стоките" с тези основи и ако тя е по-ниска, да начисли данък съобразно изискванията на чл.29, ал.5.
Считаме, че не е нужно да се правят допълнителни, извънсчетоводни справки и разчети, за установяване на"коригирана данъчна основа" за целите на тази данъчна норма.
Важното според нас е да бъде ясно:
- съдържанието на посочените понятия, т.е. техният обхват;
- да се извършва правилно счетоводно отчитане така, че правилно и пълно да се формира съответната стойност, която да служи за данъчна основа по разглеждания случай.
Съдържанието на третираните понятия е посочено:
  • в чл.18, ал.2 и 3 на Закона за счетоводството, където е регламентирано понятието "цена на придобиване";

  • в чл.18, ал.4, там е посочено, че "себестойността" включва основните производствени разходи, а те са пояснени в т.1.1 на НСС 2 Отчитане на основните производствени разходи и на разходите по доставките;

  • съгласно чл.31, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз;

  • ще отбележим, че е допустимо между данъчната основа при вноса и цената, по която се отчитат стоките, да има разлика. В счетоводната нормативна уредба не се предвижда специален ред за счетоводно отчитане на тази разлика;

  • да припомним и чл.18, ал.1 от Закона за счетоводството, че активите и пасивите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност или справедлива цена, за които вече посочихме определенията.

  • И така въпросът ви е свързан с това как да се определя данъчната основа за нуждите на чл.29, ал.5 от ЗДДС, когато в себестойността на произвежданата продукция участват материални запаси, доставени от внос, чиято данъчна основа (митническата стойност по чл.31, ал.1 от ЗДДС) се различава от доставната им, фактурната стойност.
    Явно тук става въпрос за себестойността на произведена стока, която се формира от различни разходи (отчитани чрез сметките от група 60 Разходи по икономически елементи).
    Както вече посочихме, счетоводно се отчита стойността на придобиване, а не митническата стойност. Следователно отчетната цена на придобиване на материалните запаси от внос, които са включени в себестойността на произведена продукция, ще формира заедно с другите разходи "себестойността по смисъла на Закона за счетоводството", а тя е данъчната основа за разглеждания случай. Не следва да се взема под внимание цената на отделната доставка от внос, а формираната себестойност по правилата на Закона за счетоводството за себестойността на произведената продукция.
    От значение би била стойността на отделната доставка като цена на придобиване, ако тя е обект на продажба. Тогава следва да се вземе под внимание продажната цена, но не по-малко от данъчната основа при вноса.
    В заключение ще кажем, че важното за случая по чл.29, ал.5 е правилното и пълното формиране на себестойността съгласно изискванията на счетоводната нормативна уредба, вследствие на което да се прави нужната съпоставка с продажната цена.


    Powerеd by SoftConsultGroup Ltd.